Home » Без категория » Хронология на изборния ден

Хронология на изборния ден

Здравейте, в неделя бях наблюдател заедно с Ана, двама датски представители на SILBA и екипът, който беше решил да снима документален филм за това Давид и Ани. По долу публикувам разказът на Ана за целия ден. Тя не беше заедно с нас в станалата популярна „секция 59„, но беше свидетел на всичко случило се през целия ден. Ето тя как го видя. По-късно мисля и аз да напиша какво видях през този дълъг ден. Тук имам някои забележки, за неща за които се объркала, които съм сложил с различен цвят до нейния текст. Заглавието е от мен.
Нашата група бяхме Станислав и аз, двама датчани, както и медиа екипа от трима човека – Ани, Давид и другото момче, чието име забравих.
Започнахме деня в София – 41-во училище, където отворихме секции. Всичко беше наред там, комисиите бяха много подготвени и знаеха какво правят. Бих казала, че бяха съставени от хора, които са участвали в избори от зората на демокрацията.
После отидохме в Студентски град, където комисията нямаше идея как се оперира със студенти, декларацията, която трябва да дадат и т.н., но освен неориентираността, нямаше нищо нередно.
След това отидохме в Перник, където посетихме две училища и влязохме в доста секции. Там единственото, което ми направи впечатление бяха множеството плакати на текущия кмет. Формално не бяха в нарушение, бяха на по-голяма от законовата дистанция, но бяха силно видими, даже натрапчиви.
В едното от училищата в Перник тъмните стаички представляваха един параван, зад който човек отива, за да гласува, който беше леко прозрачен и се очертаваше силуетът, но не можеше да се види как се гласува. Споменавам го, но не бих го отчела като кой знае каква нередност. Мисля, че по-скоро с това са разполагали, отколкото да е тенденциозно.
Иначе в Перник процеса беше организиран нормално, нямаше струпвания когато отидохме, преди обяд, хората си гласуваха, всичко беше ок.
След това отидохме в Радомир, само в една секция в едно читалище. Там беше доста претрупано, тъй като беше само една секцията. От малко над 600 регистрирано човека бяха гласували близо 200, а това беше около 12 ч., което намерихме за малко учудващо, но това е.
След това отидохме в Кюстендил и останахме там в следващите повече от 12 часа. Кюстендилската община беше взела решение да изкара всички от циганската махала да гласуват извън махалата, а в други училища. Бяха разпределени на три места и ние бяхме в едното от тях, където имаше най-много „цигански“ секции. Прекарахме няколко часа там преди края на изборния ден, така че имахме възможност да наблюдаваме кой къде ходи, с кого си говори и т.н. Не знам колко секции има в Кюстендил, но това училище се радваше на особено внимание от страна на кандидати за общински съветници от основните партии.
Беше ужасно претрупано от хора, които искаха да гласуват. Вероятно поради това, или поне така казаха, когато попитах, полицията държеше част от циганите в двора на училището. Поради тези действия на полицията пък, към нас се обърнаха цигански лидери с молба да отбележим, че полицията задържа не просто случайно избрани хора от махалата, а на принцип на това на коя улица живеят, което пък съвпада с вота. С други думи, хората на тази улица са поддръжници на БСП, а другите цигани, които в този момент бяха допуснати да гласуват бяха от ДПС. Притеснението на застъпниците и кандидатите на БСП беше, че ще дойде края на изборния ден, а хората няма да са пред секциите, тъй като полицията ги държи на двора и комисията няма да удължи изборния ден. Това в крайна сметка не се случи. Малко по-късно полицията започна да пуска малко по-малко хората да отидат да гласуват. (Всъщност тук Ани се е объркала, на мен лично кандидат кмета на ДПС ми се оплака, че не пускат техните хора. Даже щяха да се сбият застъпници заради това. Объркала е партиите.)
Имаше застъпници на БСП, които отиваха в двора, вземаха по 5-6 човека и ги водеха до секциите. Чаках ги пред вратата и после се връщаха да вземат нови 5-6. Доста странно, бих казала. Няма да се изненадате, предполагам, че това ми се стори леко подозрително.
Освен това, е един момент на най-циганската секция, на вратата седеше един застъпник на БСП, който допускаше хората, струпани на вратата, казваше им кой кога да влиза, изобщо организираше гладкото протичане на гласуването. Подадох сигнал за нередност към ОИК, откъдето ме посъветваха да го помоля да си тръгне. Със Станислав казахме на комисията, че този трябва да бъде разкаран от вратата. Членове на комисията ни се разкрещяха, че спираме гласуването, което преди това било по-организирано, а ние сме създали хаос. Но по-разбраният председател на комисията помоли застъпника да излезе и драмата свърши. (Въпреки, че го отстраниха ни изгониха от секцията.)
Аз лично станах свидетел на това как човек, който е влязъл вече тъмната стаичка, се провиква към застъпник с въпрос дали да попълва и трите бюлетини, а последният му отговори утвърдително. Никой от другите застъпници не реагира на това, не че може да направи нещо процедурно, но поне да направи махленски скандал…
Към приключването на изборния ден се разпределихме кой в коя секция ще остане за броенето. Избрахме две секции, най-циганските – 59-та и 60-та, както и 50-та, която не беше циганска.
Струва си да се отбележат още от началото приликите и разликите между 59 и 60.
И двете бяха почти изцяло с роми. И двете приключиха с протоколите чак към 4 сутринта, за разлика от всички останали секции, които приключиха към 12.00 или малко по-късно. И за двете просто не можехме да проумеем какво прави комисията вътре, при положение, че беше ясно, че са приключили с броенето.
Разликите обаче бяха големи. В 60-та броенето мина по един абсолютно прозрачен начин. Аз бях там до около 1 през нощта, когато бяха преброили бюлетините за президент, за кмет и бяха по средата на броенето за общински съвет. Имаше много застъпници. Броенето ставаше много видимо, комисията се допитваше до застъпниците дали са съгласни дадена бюлетина да бъде обявена за невалидна, (което не е длъжна да прави) и изобщо нямаше нито едно нарушение или съмнително поведение. Въпреки това обаче седяха до 4. Не се разбра защо. Попитахме ги, те ни казаха, че имат проблеми с протоколите, не можеше много да се говори с тях и да се иска смислено обяснение, защото бяха вече супер изнервени. Все пак, резултатът беше, че цифрите в изнесения протокол бяха същите като тези, които си бях записала при преброяването.
В 59-та секция пък е имало повече емоции. Тук е най-добре да разкажат Станислав и Давид, понеже са били там, но това, което аз мога да резюмирам от техния разказ е следното: при самото преброяване не е имало особени проблеми, но е имало бюлетини, за които комисията е имала желание да ги обяви за невалидни и след кота са преброили всичко и са се върнали към дебатируемите бюлетини, е възникнала ситуация. Комисията искала да ги обяви за невалидни, а застъпници и кандидати за общински съветници, които са присъствали в залата са смятали, че са валидни и са обвинили комисията в пристрастност. Намесила се и народния представител от БСП Мая Манолова, която ги заплашила, че ще касират изборите. Междувременно членове на комисията се обадили на някой в ГЕРБ, откъдето ясно им казали, че бюлетините по-скоро са валидни. По това време влезли и представители на ОИК, които казали да комисията да не се влияят от никого и да преценят сами по съвест дали тези бюлетини са валидни или не. След като въпросните представители си тръгнали обаче, комисията пременила решението си и все пак признала бюлетините за валидни. Гласовете в тези бюлетини били предимно за БСП, но имало и за ГЕРБ.
Според думите на Станислав и Давид е било доста видимо, че членовете на комисията са от ГЕРБ. Имало само един представител на БСП, рамка – т.е. била е в малцинство по два признака и не можела да се обади в общи линии.
Когато приключила тази дандания, комисията помолила всички застъпници, както и нашите наблюдатели да излязат, за да им е по-спокойно да си напишат протоколите. Това се случи към 01.00. След това всички заедно седяхме до 04.00 да чакаме двете секции да извадят протоколите. (Застъпниците сами си излязоха, нас ни попитаха дали ще останем и поне 15 минути стояхме там преди да ни помолят да излезем.)
Към 03.30 двамата останали полицаи почти щурмуваха секциите, което малко ги забърза и към 04.00, 60-та секция си закачи протоколите на вратата и тръгнаха към общината. Преди това ги бях попитала дали ще ги залепят и те ми бяха казали без проблеми, че само ги дописват и ще го направят.
59-та секция пък, малко преди 04.00 се оказа, че нямат идея, че трябва да залепят протоколите на вратата и изобщо, че трябва да ги покажат, че са публични и че можем да ги снимаме. Съгласиха се да го направят. Беше леко дразнещо това, че презумпцията им беше, че искаме протокола от вота за президент и вицепрезидент, но ние им обяснихме, че искаме и другите.
Очевидно не ни харесваха и не им беше приятно, но ни изтърпяха геройски. Накрая залепиха протоколите на вратата и ние ги снимахме. Тук Станислав и Давид да кажат какво мислят за резултатите, но по моите спомени май казаха, че не е имало значителни разлики.
Нашите разсъждения бях в посока на това, че явно те просто забавят топката и ако не бяхме останали до толкова късно, не знаем какви резултати щяха да излязат. Също си струва да се отбележи, че съседната 58-ма секция, чиято комисия си тръгна малко след 12, изобщо не залепиха протокол. Същото важи и за другите секции, никъде нямаше, освен на нашите две, които седяха до толкова късно и съвсем ясно ги сложиха заради нас.
Това е от мен.

Ана Изворска

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*