– Не си постъпил правилно с момичето, можело е поне приятели да си остане.

– Стига ми едно момиче приятел, нямам нужда от повече.

– А, това е тя. А аз тогава каква съм ти? А да, само позната… Има и познати.

– Човек с когото ми е приятно да пия бира. Но не повече от веднъж на шест месеца.

Обиди се. Естествено, че ще се обиди. Обичах я. Достатъчно дълго и търпеливо за да ме изненада, когато ми каза, че нещата няма да се получат. Не знам. Последните ми години тогава бяха единствено амбиции и всякакви други емоции. Но бях останал без онова чувство, което те кара да се прибереш късно вечерта, да си легнеш, да си кажеш просто “Идиот! Пълен идиот.” и после да се засмееш. Преживях я де. Като си кажа нещо го правя. Тя поиска да се видим след толкова време. Да пием бира, да й разказвам колко различно протича животът ми, откакто пътищата ни се разделиха. Говорех и за мечти, за осъществяването им, за пътувания и разказвах най-забавното от любовния ми живот. За да види колко не ми пука повече.

Тогава се намуси и остави нещата така, но когато я изпращах изведнъж попита:
–  Наистина ли съм ти само позната….

– С която ми е приятно да пием по бира. Но не по-често от веднъж на половин година.

– Защо само веднъж на половин година?

– Добре де. Ти си спомен за една отминала любов.

Замълчахме.

– Обади се когато минеш към Варна.

– Непременно.

—

Бяхме в дискотеката, когато я видях. Пих. Тя замина, а със всичкия си акъл и писах. Несвързани глупости. Особено онова, че ще и приложа схемата от “Lubov po vreme na holera na markes”. Когато се видяхме да пием бирата тя естествено ме попита каква е схемата.

– Трябва да взема най-накрая да я прочета тази книга.

После някак случайно, но напълно нарочно, вмъкнах в разговора, че съм я чел. Пак ме попита каква е “схемата”. Казах й,  че нямам представа какво съм си мислел. Бил съм пиян. Не мислех бързо. Нещо общо имало с дъжда. Дъждът е водеща фигура в романа… Номерът не мина. Затова:

Нека да ти обясня каква е схемата в “Любов по време на холера” на Маркес. Момчето се влюбва, момичето също. Баща й обаче я изкарва извън града задълго. Пишат си тайно телеграми. Когато се връща в града го вижда. Вижда го с други очи. По най-глупавия начин го отхвърля. Минава време. Тя се омъжва. Той не. Той я обича. Спи с много жени, но обича само нея. Изтръпва, когато я види.  И прави всичко възможно за да я види. Изгражда кариера, става заможен и уважаван. Твърди, че е обичал повече от всички. Накрая, когато мъжът й почива той отива при нея. Обявява любовта си още преди да е изстинал. Тя го отхвърля за втори път. Някакси обаче успява да я спечели с времето и след всичко това накрая, на по седемдесет години двамата доизживяват дните си заедно.

Той е глупак. Схемата е глупава. Затова не ти я казах тогава. Срам ме беше, колко съм изглупял като се напия. Не искам да я прилагам. Не искам да съм глупак.

Сега ми пишеш. Недей. Не искам. Още тогава ти казах, че не можем да сме приятели. Не искам да сме приятели. Беше глупаво дори да го казваш. Сега не ми пиши.

Знаеш ли, въпросният глупак на Маркес пише хубави любовни писма. Пише много. А аз откакто те познавам искам да напиша първото си. На хартия с писалка. Търся обаче жената, за която да го направя. Това не си ти. Толкова. Не ще бъда глупак отново.

Остани си просто спомен за една отминала любов, моля те.