Home » Без категория » На България от запада

На България от запада

„Честит рожден ден“ казвам, подавайки плик с книгата на Мирослав Пенков „На изток от запада. Копието, което подавам се различава от това, което заех от съквартиранта ми преди време, по това, че на корицата вече пише гордо „носител на награда на BBC“.

Съдейки по приятелите ми, които четат, книгата е нещо като местен бестселър. В социалните мрежи, когато се спомене името на младия българин винаги се намират няколко човека, които да кажат, че им е харесала или да се похвалят, че са чували за нея и искат да я прочетат.

Като повече книги, добиващи такава популярност и тя е приятна за четене и като я хванеш си готов за два дни. Езикът е добър и тече гладко. Авторът казва, че отделя доста време в редакция на текстовете и това явно е дало отражение. Формулата за успех и сред четящи и сред нечетящи е постигната – да я добавиш в списъка с приключените книги не коства нито много време, нито много задълбочени разсъждения. Та тя едва надхвърля 200 странички.

Всеки от разказите показва нечия съдба, нечий живот, казани са причините, героят да стигне до това дередже. Младо момче, което зарязва училище и се пропива по кафетата, вундеркинд, емигрирал младеж, който рядко се чува с родителите си, влюбени момче и момиче, разделени от граничарите. Всяка съдба се обуславя с проблемите на обществото, с минали вече събития, с комунизъм, с демокрация.

Така любимото на някои чувство за отчаяна меланхолия към миналото е прикрепено към доза трагизъм, доза любов и изострена невероятност на историите. Текстовете припомнят загубената младост, прецакания живот и пропилените шансове на цяло едно поколение. Символите от соц-а и от ранната демокрация продължават да продават.

Книгата може да екзалтира моментно, да ти осмисли следобеда и да е добра причина да пиеш чай и да си стоиш в леглото цяла неделя. И с тази си задача се справя отлично. Естествено когато измине някой друг месец едва ли ще си спомняш каквото и да е от нея. Едва ли някой ще преразказва думите на Мирослав Пенков на маса с приятели или ще дава пример „както пишеше в една книга“.

Месеци след като я прочетох книгата си остана там – в приятния следобед в леглото и вече не помня какво откраднаха от църквата двете утайки от демокрацията, образът на оставения в църквата дядка вече не е толкова жив. Нито помня защо отчаяния мъж позвъни на вратата на старата любов.

Ако ме попитат коя е любимата ти книга, не бих се сетил за нея. Не бих я отварял подпийнал, за да си припомня някой пасаж. Меланхолията и спомените за миналото, усещането, че опознаваш още нечий живот може да са приятни, да. Както е приятен филм препълнен с хубава музика, готини вещи и ексцентрични герои, поставени в приятни ситуации, макар и без заложена история и послание.

Това естествено не ми пречи едва три дни по-късно да кажа „Честит рожден ден“ и да подам за втори път копие от книгата „На изток от запада“ на друг рожденик. Чудесна е и за подарък в последния момент.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*