Home » Мнение » Недейте, моля ви, недейте.

Недейте, моля ви, недейте.

Недейте, моля ви, недейте.

Журналисти, социолози, политолози, анализатори всякакви и дори политици, моля ви не се хабете. Не обяснявайте, какъв е протестът, какви са хората на него, кой колко пари взема и как е ориентиран политически. Не говорете, когато не разбирате. А, че си личи, личи си, наистина не можете да разберете. Не мислете през партии, не обяснявайте как искаме да върнем ГЕРБ, как не сме излизали преди това. Не обяснявайте, че така нищо няма да постигнем.

Ние вече сме постигнали много.

Гледаме на харизаната ни демокрация, грозните зъби и не ни харесват. Не е въпросът, кой ще ни управлява. Ние и не искаме да управляваме. Не ни е работа да казваме дали вотът трябва да е мажоритарен, дали конституцията ни е хубава, дали има равен достъп до властта. Каквото имахме го казахме – така не може. Кабинетът трябва да си ходи, не защото има кой да ги замени, а защото смятаме за нормално , когато някой ни се смее насреща и е нагъл пред лицата ни, да не заслужава да ни управлява. Ние искаме да живеем спокойно. Да работим, да изкарваме пари и да знаем, че като плащаме данъци, получаваме това, което трябва. Толкова. Викаме с усмивка на уста, че повече не можем да търпим наглостта. И че това трябва да се знае. И че трябва да се съобразявате с това. И да, казахме го ясно.

Един колега го скъсаха на изпит, защото не успя да учи, защото чувстваше, че трябва да е там. Един познат не отиде на море, защото чувстваше, че трябва да е там. Аз изкарах цялата сесия учейки нощем, защото чувствах, че трябва да съм там.

Сега остава да докажем, че държим на думата си. И го правим вече 19 дни, въпреки вас. Въпреки всичките опити да се измести идеята на протеста, въпреки, всичките опити да се яхне, да се опорочи. Въпреки хората, които успешно убеждавате, че сме лоши, че сме нехранимайковци без работа. Не го разбирате, знам. Не ви обвинявам, живеете по други правила. Не искаме от никой да се променя, искаме да се изнесете. Повече не можем да търпим. Узряхме. Демокрацията иска граждани.

Една жена, още втория ден на протеста след като писа на дъската ми, дойде до мен и ми каза: „Никога не съм излизала да протестирам. Този път трябваше.“

И ако не викаме толкова много срещу Цветан Василев, Васил Божков, ТИМ, Иво Прокопиев, Валентин Златев, Пещерска гроздова, Трейс, Сашо Дончев и т.н. е защото от тях не очакваме да се държат по-друг начин. На тях не им плащаме, те ядат паницата, възползват се. Искаме вие да не я давате. И толкова. Замислете се колко хора наистина ви подкрепят и не ви смятат за по-малкото зло и се погледнете в огледалото. Всички вие, които ни докарахте до там да излизаме в дъжда и да пеем с подгизнали обувки.

Група хора се събират в кръг всяка вечер на Орлов мост и правят нещо, което наричат „асамблея“. Избират си модератор, имат си точки от дневен ред. Когато валя в неделя решиха да отидат в някое заведение на сухо. Навреме се отказаха и останаха под дъжда, защото това е част от идеята на асамблеята им.

Политици и антураж, този път няма да ви оставим. Ще си извоюваме правото гражданите да са част от властта. И то не чрез партии, не чрез псевдо НПО-та. Това, че не ни оставате избор, когато трябва да гласуваме не може вечно да ви спасява. Ще излизаме докато бъдем чути. Докато започнете да се съобразявате с нас. И вярвам ще ни е по-хубаво така.

 Един познат се прибира от протеста и в метрото жена на средна възраст се доближава до него и го побутва по рамото с думите: „Браво, гордея се с вас!“.

Недейте, моля ви, недейте.

Не ми разваляйте революцията. Ако вие сте се провалили преди години, ако вас са ви смазали, не мислете, че и ние сме като вас. Ако са вкарали мисленето ви в границите на парите, на политиката, на задкулисието и корупцията, не ни го налагайте на нас. Не ни заразявайте с песимизма си, само защото мислите, че много разбирате. Ние искаме да мислим различно. Искам да спечеля онзи бас, че след 10 години ще живея в България. Искам да знам, че имам място тук . Оставете ми да бъда наивистично глупав, предпочитам да съм такъв, вместо като вас да се предам.

Толкова.

Скъпи медии, разпознавам много ваши лица сред тълпата, знам, че тази борба е и на някои от вас. Знайте обаче, че не ни трябва вашата помощ. Не ни екзалтирайте, не ни преекспонирайте, не казвайте, че сме 50 000 хиляди, когато не сме. Не искаме да ни компрометирате с подкрепата си. Не се правете на смели, защото ви се е паднало. Медийната свобода е нещо, което се извоюва, не е просто да се възползваш от момента. Спазвайте журналистическите стандарти, бъдете обективни. Ние имаме интернет, справяме се и без вас.

Скъпо дясно, знам, че сте на протеста от първия ден. Не го използвайте, за да си махате праха от кокалите. Ние не сме там за вас. Радане, твърдят, че вярваш в нещо, не предавай за пореден път синята идея и не прави компромиси със себе си, за да влезете отново в парламента. Ние хора, които правят компромиси не искаме. Някои хора ти правят мечешка услуга. Зелените, моля ви не се правете на десни. Не ви е там мястото.

Някой пише на дъската ми „Лустрация: Бъдещето е дясно“. Една позната, десен избирател , като го вижда изтрива „д“-то.

Артисти разни, не идвайте на протеста ни по никое време. Не се сещайте сега. Не го правете за медийно внимание. Говорете от свое име. И не, не ви гоня, искам да си изясните мотивите и тогава да дойдете при нас.

Скъпи гореспоменати, не ни обяснявайте, колко малобройни са протестите в другите градове. Жалко е, че сте го докарали до там, че на хората да не им пука какво се случва. Да не вярват на нищо. Това ли искахте в началото? Заразно мислене. Не ни съдете и че се забавляваме, ние все още го можем. И не искаме това да се променя.

Хора, винаги има как да протестирате. Отидете на работа със свирка през врата, закачете знаме на балкона, поръчайте си тениска с #ДАНСwithme. Покажете солидарност.

Недейте, моля ви недейте.

Не ни смазвайте. Не ни карайте да се срамуваме от децата си, както се срамуваме ние от неуспехите на нашите родители. От нашите неуспехи досега. Гражданите трябва да са част от уравнението. Наглостта трябва да е цена, която никой не може да си позволи.

Веднъж с колеги гледахме кадри от митингите на СДС. Къде на шега им казах, че те са виновни, че са ги оставили. На следващата седмица, гледахме някое от изстъпленията на Сидеров и ми напомниха, че най-вече млади хора са го избрали.

Ех, хората навън. Не се предавайте. Не казвайте, че за да ни чуят трябва да се пролее кръв, да се счупят стъкла, да се палят сгради. Не слизайте на тяхното мислене. Ще е много красиво ако успеем, бидейки себе си и само така наистина бихме успели. Чакам ви довечера в 18 и 30 пред МС. Ще бъда човека с дъската. 🙂

 

И не, не съм прав, извинете. Нямам право да говоря от името на всички. Нямам право да използвам множествено число. Аз съм там, защото мисля това. Надявам се и вие да сте там.

 

2 Responses to Недейте, моля ви, недейте.

  1. Пенка Ганева

    Браво, много добре казано!!!

  2. Вили Панайотова

    Човеко с дъската – благодаря, че те има! благодаря, че написа и качи тук тези свои размисли, които – сигурна съм – шетат и из главите на стотици още хора, разчиствайки място в душите ни за НОВИЯ днешен ден.
    Може би сме се срещали в тези вече 30 дни по улициет на София; може би съм те снимала, може би си ме снимал; може да сме си махнали с вдигнат палец, да сме разменили усмивка; може да сме си казали окуражителното – пак съм тук и само с просвирване на свирките в един и същи ритъм…А може и все още да предстои срещата ни. Все едно – ние вече сме близки и загрижени един за друг, всеки от протеста – за всеки друг край него, или у дома си…Ние вече СМЕ съпреживели усещането за силата на заЕдно-то. И затова сме заедно всяка вечер вън – до постигането на това, което искаме – ОСТАВКА на правителство и парламАнт, съставени от хора с неподвижни духовни хоризонти и ръждясали души.
    Знам, че ще успеем. И ти знаеш, нали?
    До довечера, Приятелю с дъската…;-)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*