Местният нормален


Повечето хора от квартала се отнасят към него със състрадание.
Правят му шапка от вестник.
Дават да им подържи кучето.
Някои му поръчват бира.
В неделни дни го вземат със себе си на разходка.
Той ги развеселява.
Местният нормален.
Твърдят, че чете книги.
Няма фирма, нито кафене, нито магазин за хранителни стоки.
Даже не е милионер.
Дотолкова е нормален, че живее само от заплата.
Единствените пари, които е изпрал, са забравените в ризата му двайсет лева.
Която дори не е копринена.
Местният нормален спестява, за да си плати електричеството.
И пресича на зелено.
Колата му не е “Мерцедес”, нито БМВ.
Пълзят слухове, че дори няма кола.
Разбира се, никой не вярва.
Дядо му не е имал фабрика, нито земя, нито даже аптека.
Съмнително е дали е имал и дядо.
От реституцията местният нормален не получава нищо.
Какъвто пролетарий си беше, такъв и си остана.
Могат да му върнат единствено оковите.
Той не само, че не е бил дисидент, но не е и репресиран.
Преди възгледите му бяха неправилни, такива са и сега.
Местният нормален ходи на театър.
Хората го сочат на децата си.
Ако не слушат ще станат като него.
Нормалността му е наследствена.
Каже ли ви “Добър ден” и се усмихне, говори ли тихо и на правилен български език, значи е той, местният нормален.
Не го бийте.
Той е безобиден.
Единственото му предназначение е да се роди, да гласува и да умре.

автор: Станислав Стратиев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.