Спомен за една отминала любов
| 22.06.2012 | Posted by ssk under Меланхолично |
– Не си постъпил правилно с момичето, можело е поне приятели да си остане.
– Стига ми едно момиче приятел, нямам нужда от повече.
– А, това е тя. А аз тогава каква съм ти? А да, само позната… Има и познати.
– Човек с когото ми е приятно да пия бира. Но не повече от веднъж на шест месеца.
Обиди се. Естествено, че ще се обиди. Обичах я. Достатъчно дълго и търпеливо за да ме изненада, когато ми каза, че нещата няма да се получат. Не знам. Последните ми години тогава бяха единствено амбиции и всякакви други емоции. Но бях останал без онова чувство, което те кара да се прибереш късно вечерта, да си легнеш, да си кажеш просто “Идиот! Пълен идиот.” и после да се засмееш. Преживях я де. Като си кажа нещо го правя. Тя поиска да се видим след толкова време. Да пием бира, да й разказвам колко различно протича животът ми, откакто пътищата ни се разделиха. Говорех и за мечти, за осъществяването им, за пътувания и разказвах най-забавното от любовния ми живот. За да види колко не ми пука повече.
Тогава се намуси и остави нещата така, но когато я изпращах изведнъж попита:
– Наистина ли съм ти само позната….
– С която ми е приятно да пием по бира. Но не по-често от веднъж на половин година.
– Защо само веднъж на половин година?
– Добре де. Ти си спомен за една отминала любов.
Замълчахме.
– Обади се когато минеш към Варна.
– Непременно.
—
Бяхме в дискотеката, когато я видях. Пих. Тя замина, а със всичкия си акъл и писах. Несвързани глупости. Особено онова, че ще и приложа схемата от “Lubov po vreme na holera na markes”. Когато се видяхме да пием бирата тя естествено ме попита каква е схемата.
– Трябва да взема най-накрая да я прочета тази книга.
После някак случайно, но напълно нарочно, вмъкнах в разговора, че съм я чел. Пак ме попита каква е “схемата”. Казах й, че нямам представа какво съм си мислел. Бил съм пиян. Не мислех бързо. Нещо общо имало с дъжда. Дъждът е водеща фигура в романа… Номерът не мина. Затова:
Нека да ти обясня каква е схемата в “Любов по време на холера” на Маркес. Момчето се влюбва, момичето също. Баща й обаче я изкарва извън града задълго. Пишат си тайно телеграми. Когато се връща в града го вижда. Вижда го с други очи. По най-глупавия начин го отхвърля. Минава време. Тя се омъжва. Той не. Той я обича. Спи с много жени, но обича само нея. Изтръпва, когато я види. И прави всичко възможно за да я види. Изгражда кариера, става заможен и уважаван. Твърди, че е обичал повече от всички. Накрая, когато мъжът й почива той отива при нея. Обявява любовта си още преди да е изстинал. Тя го отхвърля за втори път. Някакси обаче успява да я спечели с времето и след всичко това накрая, на по седемдесет години двамата доизживяват дните си заедно.
Той е глупак. Схемата е глупава. Затова не ти я казах тогава. Срам ме беше, колко съм изглупял като се напия. Не искам да я прилагам. Не искам да съм глупак.
Сега ми пишеш. Недей. Не искам. Още тогава ти казах, че не можем да сме приятели. Не искам да сме приятели. Беше глупаво дори да го казваш. Сега не ми пиши.
Знаеш ли, въпросният глупак на Маркес пише хубави любовни писма. Пише много. А аз откакто те познавам искам да напиша първото си. На хартия с писалка. Търся обаче жената, за която да го направя. Това не си ти. Толкова. Не ще бъда глупак отново.
Остани си просто спомен за една отминала любов, моля те.
Когато адът замрази приема на грешници
| 11.06.2012 | Posted by ssk under Кратки разкази, Сатира |
Всичко започна, когато един ден в редакциите на всичките медии в християнския свят се получи съобщение по всевишен начин без каквато и да е следа кой и как го пратил.
“Местата в ада свършиха. Повече няма да приемаме хора. Оправяйте се.”
Повечето редакции се зашеметиха. В някои от тях не обърнаха внимание на мнимото съобщение. В по-жълтите вестници го пуснаха повече на шега. Някои телевизии изписаха веднага съобщение на екрана, което беше последвано от извънредна емисия. Големите и сериозни медии решиха да говорят повече за самия факт, че подобно съобщение е получено едновременно при всичките им колеги.
Както и да е, до вечерта новината стигна навсякъде. Бабите по селата се събраха в църквите. В кафенетата всичките шептяха за дявола. Сериозните хора я отхвърляха. Суеверните я тълкуваха. Конспираторите обвиниха някой си Костов. До вечерта нямаше как и всички медии я пуснаха. Беше навсякъде.
Тогава дойдоха експертите теолози и техните теории. Според едни когато няма място в ада, всички ще отиват в рая. Според други, раят няма да занижи пропусквателните си стандарти и душите на тези, които не заслужават прошка ще бродят като призраци по света. От последното впрочем като резултат излязоха изведнъж куп обяви за борци с паранормалното, които предлагаха своите услуги. Както и за сертифицирани школи за такива.
На сутринта сутрешните блокове бяха изровили какви ли не истории. Бременни правят аборти, защото не искат децата им да живеят в свят без ад. Опечалени отказват да погребат мъртвите си роднини, докато няма някаква яснота.
В интернет троловете заговориха за дълго очаквано нашествие на зомбита.
Купища хора, започнаха да организират групи за взаимопомощ във Фейсбук, помагайки си с инструкции как могат да сменят вярата си докато е време. Появиха се статии “Коя вяра е най-подходяща за вас, след като християнството се запълни”. Изкупиха се билетите към духовните столици на различните религии.
Ислямска групировка използва момента на паника, за да осъществи отдавна подготвен терористичен акт във Ватикана. Посланието, което те изпратиха до медиите беше също толкова кратко и ясно: “Не искаме религиозни емигранти!”
Някъде тогава се появи и най-лошото последствие от цялата тази история. Разпространи се мнението, че щом няма ад, можем да си правим каквото си искаме и пак ще ни приемат в рая. Тълпи от хора разграбваха магазини, убиваха бездомни, опитваха дори странни неща като канибализма. Мъже напускаха жените си и забягваха с любовниците си. Хората спряха да ходят на работа и никой не смееше да се покаже на улиците.
Международната общност обяви месец на световен траур заради запълването на пъкала.
Горе – долу тогава в останалите все още работещи медии се появи също толкова мистериозно съобщение:
“Няма да приемаме грешниците на ада. Имаме си наша политика на приемане и от месеци никой от вас грешници не я е изпълнявал. Оправяйте се.”
Тогава вече стана страшно. Хората загубиха надежда. От месеци никой не е бил достоен да постъпи в рая. В какъв свят живеем – питаха се някои. Какво ще правим – питаха се други. Тежък въздух беше налегнал и села и градове.
Революция настъпи във Ватикана, църкви бяха изгаряни. Владетели се обявиха за избрани от бога и обещаха да водят гражданите към смирение и опрощение.
И така християнските страни отиваха на майната си докато един ден двама мними тинейджъри хакери не си признаха. Използвали нов вид хак, за да изпратят тези уж всевишни съобщения до медиите.
Светът се върна по старо му. А те след дълъг и тежък живот на мъченици бяха приветствани в рая като апостолите, които самоотвержено поеха вината, излъгаха, за да спасят света. Така ги прихванало. Първите новодошли там от години.
А адът ли? Адът взе заем от известна медийно-ориентирана българска банка и се преустрои, възприемайки максимата, че всички са добре дошли.
Връзки на обществеността
| 14.03.2012 | Posted by ssk under Кратки разкази, Сатира |
– Казвате се “Кънчо Иванов Стоилов”.
– Да.
– Прякорът ви е “Чепа”
– Да.
– Ръководите организирана престъпна група.
– Не.
– Занимавате се с трафик на хора и разпространение на наркотици.
– Не.
– Занимавате се с производство на алкохол менте.
– Не.
– Абе, Йонко, какво казва детектора, че тоя нищо не иска да си признава.
– Досега не е излъгал, шефе.
– Ми тогава, като не лъжеш кажи с какво се занимаваш. Да не кажеш само, че сме те прибрали по погрешка.
– Не мога да ви кажа защо сте ме прибрали. Занимавам се с ПР. Връзки с обществеността. По-скоро връзка между обществеността и разни хора.
– Как така с ПР, бе, мафиот нещастен. Да изкарам ли какво пише във вестниците за теб. Или какво разказват местните дилърчета? Йонко спри го тоя детектор, че с тоя май ще трябва да се разправяме другояче.
– Публикациите по пресата са само реклама. Лично аз си плащам, та да ги пишат тия неща за мен. Клиентелата обича такива истории. Както и тия измислените слухове, които пускам за себе си и разни келешчета после сами украсяват, както и аз не бих могъл да ги измисля.
– Какви ги дрънкаш бе. Ако не Чепа, кой друг ще държи наркопазара тук, а?
– Да ме прощавате, ама и вие в МВР глупости говорите. Няма много много комуникация във вашето министерство май. Не слушате ли какво казва Цветанчо по медиите – престъпност няма. Лидерите на групировките са задържани. Мафията е под политически контрол. Престъпността е сведена до минимум. И как в тази обстановка, вие твърдите, че има човек, за когото са верни и половината неща, които вашият министър твърди, че няма. Казвам ви, работя като особен вид ПР.
– Абе ей, келеш, не ми излизай с тия номера. Нямало престъпност, а ти не ходиш да режеш топките на конкурентите си, така ли? Пет човека ми го разказаха това.
– Казах ви – слухове. Сам съм ги измислял. При мен идват джентълмени и ми плащат, за да ги свързвам с други джентълмени. Не се занимавам нито с наркотрафик, нито с проституция, нито с рязане на топки. Конкуренцията ми е малка. Когато някой иска да му се свърши нещо – я да се спечели някоя концесия, я да му прокарам някоя поправка. Хората идват при мен, всички знаят Чепа. А само ги свързвам с когото трябва.
– Какви ги бълнуваш бе, момче.
– Не бълнувам. Схемата е добра. Търгувам с популярност. Създавам си популярност. Покрай нещата, които говорят за мен хората успях да се запозная с достатъчно политици. И сега живея само от даренията на разни хора, които ме мислят като вас, заблудени, за жесток престъпник. А в тая държава ако искаш да стане нещо не отиваш да се жалваш на омбудсмана, ами ходиш с даренията при местния феодал. Макар да не съм престъпник обаче, аз пак мога да им свърша работата. В днешно време едно име е достатъчно.
– Чепа, излезe мизерник, а Йонко. Махай му детектора и го разкарай от тука, че ако стигне до съда, пак ще ни направят на идиоти. Не бил мафиот, ПР бил. Нямало престъпност. Връзки на обществеността. На луди ни правят в днешно време, ей!
Резюме:
| 29.01.2012 | Posted by ssk under Без категория |
Резюме:
Идеята да пиша какво ще кажа вземам от Димитри Иванов. Той я е взел от другаде. По-важното обаче е, че онзи ден под част от негов текст, който беше неподписан, написах: “Текстът не подлежи нито на публикуване, нито на редактиране. Не е спазен нито един закон за писане на текст.” Ако после не бях разбрал случайно чии е текста щях да оставя второто изречение. И сам да се набутан на изпит по редактиране да допусна повторение.
“Една музика за да ми хареса, трябва този, която е правил да е по-умен от мен.” Не знам дали и това не съм го откраднал от някъде, но си го приписвам на себе си.
“Скъпа музикална индустрия пиратството не е причината за спадналите ви приходи, а некадърните ви изпълнители,за които никой не иска да плаща.” За това смятам, че съм прав( дори да няма полза от правотата ми).
Впрочем горното може да бъде казано и на медийната индустрия. Но и там няма кой да те чуе.
Пуснете си първо това. http://www.youtube.com/watch?v=LJTfMOzuH28&feature=youtu.be
Накрая може да почетете малко Стратиев. http://kaschiyski.com/?page_id=744
Край на резюмето. Съжалявам, но историята ще бъде написана друг път.
Хронология на изборния ден
| 26.10.2011 | Posted by ssk under Без категория |
Ана Изворска
Да чукаш на вратите на рая
| 17.09.2011 | Posted by ssk under Без категория |
“От сън спомен няма.”
Твърдят, че докато спим мозъкът ни е значително по-активен, отколкото когато сме будни. С една разлика – частта отговаряща за логиката не работи. Така летим.
“Ако бях на тебе щях да пиша за щастието – според мен единственото важно нещо. Мотив за всичко, което правим в живота си. Even the most selfless deeds са за да се чувстваме добре. Всичко е за да се чувстваме добре. И най-готината част е, че това, което мислим, че ще ни направи щастливи никога не ни прави щастливи.”
За щастието не се пише с клишета. То не се възпроизвежда, не може да се запомни и никога не се повтаря. Щастието е лишено от логика. Щастието е сънят, помежду който протича животът ни.
Другото не е важно.
Докато не ръждяса.
| 05.09.2011 | Posted by ssk under Без категория |
В село, когато са опитвали да се настанят цигани са ги гонели. Така там етнически проблем няма.
Въпреки това селото не може баш без тях. Стари кадъни с особен търговски нюх и надарени с език, който продава, обикалят от къща на къща бабите, предлагайки им турски дрехи и всякакви текстилни боклучета от най-ужасен плат и шарка. Бабите купуват. Цигани на средна възраст пък обикалят селата (преди със старите лади, вече със стари опели) и през един говорител повтарят запомнящите се викове „Орехии купувам, вълнаа, стари акумулатории, орехии купувам….“. Така и не разбрах какво ги правят тия орехи. Най-интересни са обаче калайджийте.
Стар занаят отдавна достоен единствено за циганите. Доколкото помня идват цяло семейство в селото и докато мъжете наклаждат огън и подготвят мястото, жените обикалят по къщите и преговарят с бабите, които винаги имат по някоя стара медна съдина, която трябва да се калайдиса. Понеже някой може да не знае – ще уточня. Медта освен много добър проводник на ток е и много добър проводник на топлина, което я прави подходяща за готвене. Обаче от въздействието и с въздуха по края и се образува патина, която е отровна. Затова ако ще се ползват за готвене медните съдове трябва да бъдат добре калайдисани. Процесът доколкото знам е доста трудоемък и затова само циганите се занимават с това.
Баба веднъж даде един голям бакрач (не съм сигурен дали така се казва, ама е нещо като котле) за калайдисване. Те са едни такива тежки и много черни отвън. Като казаните на вещиците от детските приказки. За да се ползват не трябва печка – навън се наклажда огън, а те се поставят в обръч с три крака – това се налага от овалната форма на дъното. Върнаха го много блестящ отвътре и както винаги с дебел слой сажди отвън. След второто му ползване обаче видяхме, че ръждясва. Бързо се разбра – когато са го взели са изчукали дъното и на негово място са сложили обикновено желязо. След това са обгорили добре да не си личи отдолу, а отвътре са го калайдисали, както само те си могат. Взели са ни парите за работата, а тежкото дъно са продали за 7-8лв за всеки килограм. Далаверка.
Та така, напоследък си мисля как цялата ни такава. Вместо хубавите медени дъна на котлетата се слага чисто желязо и после се замазва положението. С калай. Защото е лъскав. Докато не ръждяса.
Супергероите в борба с глобализацията!
| 20.06.2011 | Posted by ssk under Мнение |
В следващите редове няма да навлизам в излишните полемики относно обрисуването на паметника на съветската армия. Още когато видях какво се е случило с него написах, че се надявам анонимният автор да е имал някакво по-особено послание. Все повече се замислям, че обрисуването на войниците не е просто готино и шарено, но и много силно.
Паметникът гласи “На съветската армия освободителка от признателния български народ” и ни напомня за една окупация, външен военен преврат и 45 години репресивен комунизъм. За негови лица най-високо стоят един съветски войник и малко по-ниско българско семейство – мъж, жена и бебе. От страни в основата на паметника стоят въпросните военни, които бяха изрисувани. Руските герои – дребните хора, спечелили войната, изпращани неведнъж от Сталин на смърт. (Русия печели с невероятно много жертви). Както и да е, десет години след окупацията на страната, отсъдена на Русия при подялба на Балканите със САЩ, управниците правят този огромен паметник и то в центъра на столицата.
Днес, 21 години след падането на комунизма един, най-вероятно млад, автор ни показва много добра съпоставка. За да сме “в крак с времето” е редно да сменим руските герои с американски такива. Един вик срещу глобализацията, извираща от САЩ. На мястото на героите на старите окупатори стоят символите на Макдоналдс, на Кока Кола (Дядо ви Коледа си е точно такъв) и седем анимационни супер герои, с които децата биват отглеждани от спокойните си родители. Героите на едни окупатори (държавни) са заменили героите на едни други окупатори, които с глобализацията си уеднаквяват по абсурден начин света. Нашият автор всъщност беше сравнен от Дейли Мейл с Банкси, един анонимен британец, който с графитите си се опитва да опомни хората за това в колко абсурден свят живеем – ето ако ви е интересно и линк – www.banksy.co.uk
Не знам, дали съм прав. Може сега авторът на този великолепен шарж да чете това и да се смее какви глупости измислят от творбата му, но наистина се надявам, че е търсил подобно социално послание.
Снимките са от Wikipedia и www.banksy.co.uk
Я кажи ми облаче ле бяло
| 18.06.2011 | Posted by ssk under Без категория |
Случва ми се понякога да напиша нещо, да реша че не струва и да не го публикувам. Ето един такъв случай няколко месеца по-късно. Тогава излъгах няколко приятели, че заминавам търсейки идея как да го напиша, но някак си не ми хареса. Все още искам да си остана в България и това е.
—–
– Хора, имам страшна новина.
– Какво бе, какво е станало?
– Забил е някоя колежка!
– Намерил е как да мами в метрото.
– Не, не, тихо сега.
– Айде казвай де!
– Ще заминавам да уча в чужбина.
– Йееее , айде наздраве.
– Наздравееее.
– Бравооо! Най-после си се отказал от тази България. Наздраве и от мен!На екс!
Слушалките гърмяха от екзалтирани възгласи. По камерите се виждаха щастливи хора. Всеки на лаптопа си, в готината си квартира, в различни части на света. Ани беше в Дания, Марин в Англия, Михаил в Германия, а Сашо учеше в САЩ, но прекъсна и отвори своя фирма в ИТ сектора. Последно се видяха всички заедно, преди две години. Вместо в дискотека, прекараха вечерта на една пейка пиейки бира и ръфайки царевички. Посрещнаха изгрева заедно, а на другия ден бяха с един по-малко. След още две седмици намаляха с още един. И така нашият човек последен замина, но за София. Там искаше да учи и нямаше намерение да заминава никъде другаде. Беше убеден в правотата на решението си. Някой го беше заразил с излишни емоции към този прокълнат край, където всички заедно бяха израснали.
– Казвай де, къде си приет, кога си взе изпита.
– И защо подяволите не ни каза по-рано?
– А какво стана с „вие предавате родината си“ и т.н. Нали беше много отдаден. Не издържа дълго май… – заяде се Ани.
– Тойфел изкарах, след два месеца подготовка на частни уроци, а с него съм приет в Австралия.
– Е, що не дойде при някой от нас, бе?
– А нали другите ще се сърдят. Слушайте сега, не ви казах, защото не исках да изпреварвам нещата. Ако не беше станало, аргумента ми, че съм в България заради самата нея щеше да бъде просто глупав. Затова си мълчах. А колкото до това как приех емигрантството, нещата са по-сложни.
– Вèрно, четох тук някакви неща ви орязват парите на образованието и т.н.
– Да, да, а увеличили пари на полицията и военните.
– Така е, и то с драстични проценти. Общо взето, ако досега вярвах, че има бъдеще тази страна, вече си промених мнението. Самоунищожението става бързо – „БУМ“ и само пепел наоколо. А на там отиват нещата. Затова….
Около половин минута никой не каза нищо. Щастливите физиономии се поизтриха. Погледни ги, всички бяха изгубили вяра още преди години. Сега им беше тъжно, че и той е пораснал. Виждаха колко е отчаян. Плачеха понякога за онова минало бунище, където са си прекарвали толкова добре, но всекидневието им минаваше подредено и безгрижно и някак си все по-често забравяха, защо им е мъчно за България. А той беше избрал да не плаче, с цената на живот в огорчение и ядове. В живот на безсилие.
– Знаеш, че само това можеше да направиш, да избягаш. Каросерията на тази бръкма е толкова прогнила, че няма смисъл да се инвестира в какъвто и да е козметичен ремонт.
– Да, да, колата ще ти върши работа само още малко и един ден ще те остави на пътя. Казвал си ми го това сравнение хиляди пъти. И все пак обещайте ми нещо. След 30 години да се върнем всички. Да опитаме поне маслото да сменим.
– Божеее, кого залъгваш! – каза Ани и напусна чата. Тези глупости не бяха за нея.
Имат ли смс-ите спиране? С прът ли да ги убиваме?
| 09.06.2011 | Posted by ssk under Факултет по журналистика |
Когато преди около половин година научих, че държавата задължава мобилните оператори да прекратят съобщенията за т. нар. игри, които минават през мрежата им бях готов да черпя наред. Досадните смс-и, които те подтикват да отговаряш на елементарни въпроси за по 2.40лв (с ДДС) до безкрайност тормозят страната ни вече от няколко години, а много невнимателни хора са се опарвали на тях. Всички обаче сме получавали такива съобщения, които ако не са ни заварвали с неизключен звук в неподходящ момент, то поне са били причина на раздразнение.
Законът за електронните съобщения ни позволява като потребители да поискаме тези съобщения да бъдат спрени към нашия номер. Привидно той се спазва, но това не трябва да бъде причина за предварителна радост, защото нещата не са толкова прости.
Още през септември се обадих на оператор на Глобул, в опит да се възползвам от това си право. Очаквах да ми се наложи да се обяснявам дълго, но това не се се случи. Най-учтиво ме попитаха за номера и ме увериха, че повече няма да бъда обект на подобни непоискани смс-и. Всичко както си му е редът. Или поне както трябва да му е редът.
През май получих съобщение от нова игра „Пари на Мига“ на картата си на Мтел. Обадих се на оператор за да повторя операцията, която бях направил още есента. При тях останах още по-изненадан, след като разбрах, че те дори си имат специален телефон, на който пращаш безплатен смс и всичко е наред.
Затова бях изключително учуден, след като отново получих смс от играта и то и на двата номера.
Обадих се на Глобул и ми обясниха, че всъщност не можело да се откажа от всички игри през тяхната мрежа. Всеки организатор на такава игра бил длъжен да предостави възможност смс-ите да бъдат спрени, но това трябвало да се случва при всяка нова игра. Операторката спря съобщенията към моя номер за тази игра, но ме предупреди, че при следващата отново ще получавам такива смс-и. Обаждането ми отне около четири минути и половина и то без да получа желания резултат.
При Мтел, нещата се случиха по-сложно. Първо се оказа, че явно смс-ът, който съм пратил на безплатния номер 17867 с текст STOP181, не важал, защото STOP не е изписано с главни букви. И при тях спирането важи само за конкретната игра. Също така, ако сте отговорили дори на първото ви изпратено съобщение, преди да ви искат ЕГН-то, е необходимо звъннете на *177. Там отново се свързвате с оператор и най-любезно молите да ви бъдат спрени и т. нар. подканващи смс-и, които възникват след като сте им отговорили на съобщение. Всичко това отнема около 15-16 минути.
Аз обаче бях доста настоятелен и след много загубено време разбрах, че Мтел дават възможност за евентуално спиране на всички игри, без да се налага всеки път да губите време в свързване с оператор. Това става с молба в свободен текст, която се оставя в произволен техен магазин. Времето за отговор от тяхна страна е 30 дни, но поне има вероятност да се отървете от това.
Покрай предишната подобна игра „SMS за милиони“ се вдигна доста шум. Обществото беше изненадано, че за участие организаторите изискват ЕГН. А в „Господари на ефира“ забелязаха някои нередности. Така спечелила награда скоро в друго предаване на Нова телевизия тогава печели и от играта. Също така на забавен каданс на избирането на печелившите номера, се вижда че се въртят едва три номера. Всичко това напомни за поставени победители.
Мобилните оператори обаче не виждат причина да дадат лесен достъп на клиентите си до свободен от подобни игри телефон. Това, което се твърди е, че те вземат по 50% от парите за съобщение или чисто по 1лв при съобщението, което ще ви струва 2.40лв. ЗЕС задължава лицето, което изпраща тези съобщения, в случая на „Пари на Мига“ това е „Ню Геймс“ ООД, да ви предостави възможност да се откажете от съобщенията. Така за всяка отделна игра, каквито вече се пускат през няколко месеца в страната, ако потребителят иска спокойствие трябва да отдели от 5 до 15 минути в чакане и разправии с оператори. На практика трудният достъп до това право го омаловажава и обезсмисля, което ни води на мисълта, че и в тази битка мобилните оператори побеждават.
И все пак, ако ви харесва да си „купувате щастие“, изпращайки такива смс-и се замислете къде отиват парите ви.
Както разбрахме, официален организатор на игрите е на „Ню Геймс“ ООД. Собствеността на фирмата се оказва доста любопитна. Неин управител според търговския регистър е Александър Георгиев Тошев, а съдружници в нея са фирмите Игеймс и Олд Геймс.
„Олд Геймс“ (в превод от англ. стари игри) всъщност се оказва изключително подходящо име, защото както показва проверката, тя е едно дърво от огромна гора хазартни фирми, растящи на благодатната почва на „Нове Холдинг“ и лично на Васил Божков. Неин собственик е фирмата „Ай Си ЕС“, която пък е собственост на фирмата „Евробет“. Последната има солиден опит в областта на хазартните игри, като тя е организатор на игрите „Еврошанс“ и „Лотомания“. Организира и популяризираната чрез телевизиите хазартна игра „Заплата 2000 лева без работа“. Мажоритарен дял в нея имат Борис и Лука Бекярови, чрез фирмите „Диджитал сървисиз“ АД, „Ерина“ Еоод и „Мелиора“ ООД, като и в трите фирми дялът им е равен. Чрез тях те държат 3 600 от общо 5 000 лв капитал на компанията. Като представител на мажоритарната в дружеството „Диджитал сървисиз“ пък е вписана фирмата „Вабо-2005“, чиито едноличен собственик е Васил Божков. Сред другите фирми с дял в „Евробет“ е „Глобус травел“ ЕООД, собственик на Еврофутбол. Той от своя страна принадлежи на чужди инвеститори и на родните „Нове Холдинг“. Те също така са сред собствениците на „Ай Джи Ем“, известна в миналото като най-големият роден играч в хазартния бизнес, а неин настоящ член на директорите стои зад друга фирма, собственик на „Евробет“. Всъщност всичко показва, че показва, че „Олд Геймс“ е просто е един от по-новите начини на „Нове Холдинг“ да участва в родния хазартен бизнес.
Техният съдружник в това е фирмата „Игеймс“. Две трети от нея притежават братята Милен и Димитър Ганеви, а техен съдружник е Александър Тошев. Тримата заедно имат опит в осъществяването на различни телевизионни игри и риалити формати, в които се ползва гласуването с смс-и. Впрочем сред тях е и „Биг Брадър“, което отчасти обяснява присъствието на Ники Кънчев като лице на кампаниите им.
Изглежда мобилните оператори не са сами в тази си поредна победа над гражданите.
Обновление:
По ирония на съдбата няколко дни след публикуването на текста ми се обади мой познат, защото спечелил 10 000 лв от играта. Още по-интересното е, че той от няколко месеца ползва карта на мое име, която си плаща сам редовно. Изпратил 246 смс-а и спечелил, а на мен ми се наложи да подписвам декларация, че нямам претенция за парите.
Обновление 17.11.2011:
@slavipz сподели в туитър две интересни снимки. Вижте ги сами:
Recent Comments