За човек с толкова обикновено име, Пешо се оказа доста луд.

Чул от някакъв човек, че нещо липсва и решил, че именно той трябва да го намери.  “Не мога да разбера, защо след като нещо му липсва на тоя живот, никой досега не е тръгнал да го търси.” Така казваше той и после добавяше, да не се безпокоим, защото той се нагърбвал с тази тежка задача и скоро нещото щяло да бъде открито и светът щял да стане по-хубав.”Щом липсва, значи съществува. Ако не съществуваше нямаше да липсва.”

Не бях го виждал отпреди няколко години, когато една вечер дойде до вкъщи да ми каже, че заминава. “Ако това, дето липсва е тук, в този пренаселен град, все някой щеше да го е открил.” Щял да тръгне първо по селата, там хората били по-безгрижни, можело да е там. Ако не го откриел в страната щял да я напусне, за да обикаля света, в търсене на успех. А като успее лично щял да се обади на всички автори на учебници по история, та да го впишат. Човекът, открил нещото, липсващо в тоя живот.

Нея вечер пийнахме хубаво и не му вярвах на нито дума. И представете си погледа ми, когато ми съобщиха, че наистина е изчезнал. До тогава всички мислехме, че търсенето на нещото, което липсва, е просто хитро прекратяване на въпросите ни защо не си търси работа. Е да, ама Пешо го нямаше.

С годините Пешо се превърна в човека, когото аз познавам. Когато някой се похвалеше, че познава някой музикант или че е пил с еди кой си политик, аз му разказвах историята за Пешо, който някой ден ще влезе в учебниците. Да ви кажа, перфектна история за на по чашка.

Сега можете пак да си ме представите как изцъклям очи, след като оня ден видях превърналия се в мит Пешо да избира ябълки в маркета. С жена си. Каза, че е намерил нещото, което липсва и се върнал да живее в стария квартал, където било най-хубаво. После ми намигна.

Естествено, излъга ме. И аз си имам прекрасна съпруга, и аз живея в този стар квартал. Обаче нещо ми липсва. Може би се беше отказал да търси и затова се е върнал да живее нормален непълен живот, като останалите. А може би, а и по-вероятно, беше намерил това, което липсва в тоя живот. После доволен, че е изпълнил целта си, се е отказал от каквито и да било хвалебствия и се е върнал да заживее нормален безцелен живот.

Странен е тоя Пешо.