-
Така ще я оправим обсерваторията в Рожен
– Не, не, не ставай, няма нужда. Виждам, си ме чакал известно време. Трябваше да оправя една дреболия. -Да ти сипя ли? Е, нищо, аз ще си налея. – И как викаш са звездите, растат ли? Хе, хе. – Метеорите и те викаш, добре. Добре, добре, ама падат. Някоя планетка нещо за кръщаване няма ли? […]
-
Сега им се е паднало да викат #кой
Няколко неща, които ми се струват важни: – Това не е чисто търговски спор. Не и когато се прави публично, в национален ефир, със засиленото участие на полицията и с “инструкциите да се спре телевизията”. Това е публично-мафиотска саморазправа с участието на държавата. (Тв7 естествено можеха да улеснят всичко, ако бяха спазили срока, но и […]
-
Чакайте
Здравейте, вие накъде? Ами аз такова, да протестирам. За кой протест сте? Протестирам за нов морал. За стар морал. За думата морал. Струва ми се, че с годините нейното значение избледнява и не ми се иска да предвиждам деня, в който самата дума ще си замине. Като няма какво да назовава за какво ни е. […]
-
Общото между Северна Корея и българските медии
Най – вероятно вече сте чули, затова няма защо да ви казвам, че Северна Корея изпрати човек на Слънцето. Да, това е възможно, но през нощта, естествено. Не сте разбрали правилно, обаче. Новината е, че лошите севернокорейци така са излъгали съгражданите си по телевизията. Естествено като разбрах за това, веднага отворих ToR браузъра, който ми […]
-
Довиждане на интерактивното табло
Ето как завърши интерактивният плакат, на който предоставях място на хората на протестите да пишат каквото си искат. В ранните часове на вече 41-вия ден на #ДАНСwithme оставих написано на таблото “Оставям го за малко”, а под него телефона и двете ми имена. Направих го, защото ако е в мен, при мелете можеше да […]
-
Недейте, моля ви, недейте.
Недейте, моля ви, недейте. Журналисти, социолози, политолози, анализатори всякакви и дори политици, моля ви не се хабете. Не обяснявайте, какъв е протестът, какви са хората на него, кой колко пари взема и как е ориентиран политически. Не говорете, когато не разбирате. А, че си личи, личи си, наистина не можете да разберете. Не мислете през […]
-
С треперещи крака
Събота следобед е, времето е хубаво, излизам от вкъщи с таблото, купувам маркери и мокри кърпички, качвам се в автобуса, после в метрото. С Любо, колега от факултета по журналистика, се опитваме да познаем кой друг около нас отива на протеста. Стигаме на президентството и се спираме отстрани. Пиша най-отгоре „Интерактивен плакат. Сподели“, a под […]
-
България, година 2013-та. Началото.
Скуката е сериозна. Сесия е. Не трябва да се излиза. Не ти се пише, не ти се чете. Наваксал си вече с всички нови серии на любимите сериали. Готвиш, чистиш. Писва ти. Нямаш си работа. Едва средата на януари е, но ти идва музата. Време е за равносметка. За Колорадото шегите бяха ясни – […]
-
На България от запада
„Честит рожден ден“ казвам, подавайки плик с книгата на Мирослав Пенков „На изток от запада. Копието, което подавам се различава от това, което заех от съквартиранта ми преди време, по това, че на корицата вече пише гордо „носител на награда на BBC“. Съдейки по приятелите ми, които четат, книгата е нещо като местен бестселър. В […]
-
Историята за Сопот
Преди да тръгнеш да четеш тази история искам да те предупредя, че ако имаш шанс да ме накараш да ти я кажа лично няма какво да правиш повече на тази страница. Много по-добре я разказвам, отколкото е написана. 🙂 През есента, малко преди да емигрира в Германия, брат ми ми подари старите си палатка, […]