Ето как завърши интерактивният плакат,  на който предоставях място на хората на протестите да пишат каквото си искат.
В ранните часове на вече 41-вия ден на #ДАНСwithme оставих написано на таблото “Оставям го за малко”, а под него телефона и двете ми имена. Направих го, защото ако е в мен, при мелете можеше да нарани някого.  Оставих го на врата отдясно на централния вход на храм-паметник “Александър Невски”. Когато тръгвах към 4 и 30 сутринта,  нямаше как да стигна до там от полицаи и го оставих.

Не знам дали е защото съм недоспал и фрустриран, но смея да предположа, че таблото е потрошено от полицай и то през деня, много след протестите.

В 9:45 ми се обади мъж, който пита дали аз съм Станислав и каза, че таблото е на място, зарадвах се и му благодарих за информацията. Телефонът обаче беше скрит и след като му потвърдих, че съм аз и номерът е мой, изглежда разговорът му беше достатъчен. Затвори. Когато отидох към 12 да търся таблото го намерих в ъгъла между барикадата и катедралата откъм полицаите. На снимките можете да видите къде са остатъците от дървената му рамка.

Там постоянно има полицаи, а и всички останки от него бяха от страната на оградената зона. Служителят, който пазеше на място ми изкара двете части на таблото, снимах ги и ги оставих до контейнерите за рециклиране.

Ето и докъде е стигнало желанието да се строши таблото. Засега не съм убеден, че трябва да купувам ново, ако полицай го е направил, а и ме е проверил по телефона, явно е бил изнервен. Така се случва, че неведнъж се озовавам на първата редица на протеста, но никога не съм правил нещо нередно. Както и да е.

Наред с многото адекватни изморени полицаи снощи имаше единици, които без причини удряха хора, които не причиняват конфликт. Жандармеристи с маски и полицаи, които неприкрито ритат паднали хора. Би било хубаво, ако полицията се отърве от тях или поне не ги пуска сред хора, но с този министър, уви…

До довечера.