Здравейте, вие накъде?

Ами аз такова, да протестирам.

За кой протест сте?

Протестирам за нов морал. За стар морал. За думата морал. Струва ми се, че с годините нейното значение избледнява и не ми се иска да предвиждам деня, в който самата дума ще си замине. Като няма какво да назовава за какво ни е. Същото важи и за думите надежда, вяра, истина, свобода…

Разбирам.

Любов.

А не, достатъчно, задържан сте.

Моля, прощавайте, за какво? Затова, че отивам на протест?

Вече няма да ви търпим, повдигаме ви обвинение за аморалност и ще ви носим на процес, ето към тази врата вървете с нас. Тук е чакалнята, изчакайте си реда.

Чакайте, чакайте, а 24 часа, а 72 часа, а прокуратура, адвокати, обаждане, килии, гаранции? Какъв е този мигновен процес.

Стига. Вие все отлагате. Затова държавата ни е на този хал. Ето, вече сме в чакалнята, седнете на тази пейка и си изчакайте реда. Обвинители ще има и защитници ще ви се намерят. Винаги се намират.

Но, аз…

На пейката до мен… хората, които бяха на площада.

Стоим тихо и чакаме. Идва моят ред.

Делото започва, моля седнете.

Прощавайте, преди това, за какво съм обвинен?

О, но само за това, че питате трябва да ви повдигнем и обвинение за наглост. Нима не се сещате сам? Нима това не ви мъчи вече толкова време? А помните ли когато казвахте, че продължавате, само защото живеете със съзнанието, че ако и вие дори се откажете, значи всичко вече е загубено? Защо се отказахте ми кажете?

26.12.2013