Горкият.

Той толкова прави за нас. По цял ден. Без приятели остана.
Той за нас живее, бе!

А ние? Ние сме стадо неблагодарници, това сме ние

Българинът никога не е бил истински признателен. Докато Той строеше магистрали, прибираше октоподи и разследваше министри, ние си стояхме по масите, пиейки вино и бодвайки сиренце (ISO 2651:1988), и цъкахме с език колко велик е Той.

В неговото момчешко сърце, той намери любов за всички. Ама уви, неговата любов остана несподелена.

При първото СРС, ние забравихме всичко. От приятели най-боли. Не помни тоя народ бе!

Враговете наши, които той скри в миши дупки, сега се надигат да го смъкнат. А ние? Ние не да станем да го защитим, ами пак си стоим, пием вино и бодем българско бяло саламурено краве сирене и цъкаме с език, тоя път как сме предадени. Как той ни е предал. Ама сме глупави ние, той за нас го прави всичко. Да не би ония, другите, да искате да се върнат?

Честен човек е той. Дал дума и иска да си я спази. Какво лошо е направил?

Затова да забравим бързо (знам, че можем) какво е станало и да пийнем по една бира и да боднем едно кебапче (ISO 12704:705) за Негово здраве. Който не е грешил пръв да хвърли камък.

Картинка на публикацията: bg.wikipedia.com