Скуката е сериозна. Сесия е. Не трябва да се излиза. Не ти се пише, не ти се чете. Наваксал си вече с всички нови серии на любимите сериали. Готвиш, чистиш. Писва ти. Нямаш си работа. Едва средата на януари е, но ти идва музата. Време е за равносметка. За Колорадото шегите бяха ясни – […]

„Честит рожден ден“ казвам, подавайки плик с книгата на Мирослав Пенков „На изток от запада. Копието, което подавам се различава от това, което заех от съквартиранта ми преди време, по това, че на корицата вече пише гордо „носител на награда на BBC“. Съдейки по приятелите ми, които четат, книгата е нещо като местен бестселър. В […]

Преди да тръгнеш да четеш тази история искам да те предупредя, че ако имаш шанс да ме накараш да ти я кажа лично няма какво да правиш повече на тази страница. Много по-добре я разказвам, отколкото е написана. 🙂   През есента, малко преди да емигрира в Германия, брат ми ми подари старите си палатка, […]

Резюме: Идеята да пиша какво ще кажа вземам от Димитри Иванов. Той я е взел от другаде. По-важното обаче е, че онзи ден под част от негов текст, който беше неподписан, написах: “Текстът не подлежи нито на публикуване, нито на редактиране. Не е спазен нито един закон за писане на текст.” Ако после не бях […]

Здравейте, в неделя бях наблюдател заедно с Ана, двама датски представители на SILBA и екипът, който беше решил да снима документален филм за това Давид и Ани. По долу публикувам разказът на Ана за целия ден. Тя не беше заедно с нас в станалата популярна “секция 59“, но беше свидетел на всичко случило се през […]

“От сън спомен няма.” Твърдят, че докато спим мозъкът ни е значително по-активен, отколкото когато сме будни. С една разлика – частта отговаряща за логиката не работи. Така летим. “Ако бях на тебе щях да пиша за щастието – според мен единственото важно нещо. Мотив за всичко, което правим в живота си. Even the most […]

В село, когато са опитвали да се настанят цигани са ги гонели. Така там етнически проблем няма. Въпреки това селото не може баш без тях. Стари кадъни с особен търговски нюх и надарени с език, който продава, обикалят от къща на къща бабите, предлагайки им турски дрехи и всякакви текстилни боклучета от най-ужасен плат и […]

Случва ми се понякога да напиша нещо, да реша че не струва и да не го публикувам. Ето един такъв случай няколко месеца по-късно. Тогава излъгах няколко приятели, че заминавам търсейки идея как да го напиша, но някак си не ми хареса. Все още искам да си остана в България и това е. —– –        […]