Връзки на обществеността
| 14.03.2012 | Posted by ssk under Кратки разкази, Сатира |
- Казвате се „Кънчо Иванов Стоилов“.
- Да.
- Прякорът ви е „Чепа“
- Да.
- Ръководите организирана престъпна група.
- Не.
- Занимавате се с трафик на хора и разпространение на наркотици.
- Не.
- Занимавате се с производство на алкохол менте.
- Не.
- Абе, Йонко, какво казва детектора, че тоя нищо не иска да си признава.
- Досега не е излъгал, шефе.
- Ми тогава, като не лъжеш кажи с какво се занимаваш. Да не кажеш само, че сме те прибрали по погрешка.
- Не мога да ви кажа защо сте ме прибрали. Занимавам се с ПР. Връзки с обществеността. По-скоро връзка между обществеността и разни хора.
- Как така с ПР, бе, мафиот нещастен. Да изкарам ли какво пише във вестниците за теб. Или какво разказват местните дилърчета? Йонко спри го тоя детектор, че с тоя май ще трябва да се разправяме другояче.
- Публикациите по пресата са само реклама. Лично аз си плащам, та да ги пишат тия неща за мен. Клиентелата обича такива истории. Както и тия измислените слухове, които пускам за себе си и разни келешчета после сами украсяват, както и аз не бих могъл да ги измисля.
- Какви ги дрънкаш бе. Ако не Чепа, кой друг ще държи наркопазара тук, а?
- Да ме прощавате, ама и вие в МВР глупости говорите. Няма много много комуникация във вашето министерство май. Не слушате ли какво казва Цветанчо по медиите – престъпност няма. Лидерите на групировките са задържани. Мафията е под политически контрол. Престъпността е сведена до минимум. И как в тази обстановка, вие твърдите, че има човек, за когото са верни и половината неща, които вашият министър твърди, че няма. Казвам ви, работя като особен вид ПР.
- Абе ей, келеш, не ми излизай с тия номера. Нямало престъпност, а ти не ходиш да режеш топките на конкурентите си, така ли? Пет човека ми го разказаха това.
- Казах ви – слухове. Сам съм ги измислял. При мен идват джентълмени и ми плащат, за да ги свързвам с други джентълмени. Не се занимавам нито с наркотрафик, нито с проституция, нито с рязане на топки. Конкуренцията ми е малка. Когато някой иска да му се свърши нещо – я да се спечели някоя концесия, я да му прокарам някоя поправка. Хората идват при мен, всички знаят Чепа. А само ги свързвам с когото трябва.
- Какви ги бълнуваш бе, момче.
- Не бълнувам. Схемата е добра. Търгувам с популярност. Създавам си популярност. Покрай нещата, които говорят за мен хората успях да се запозная с достатъчно политици. И сега живея само от даренията на разни хора, които ме мислят като вас, заблудени, за жесток престъпник. А в тая държава ако искаш да стане нещо не отиваш да се жалваш на омбудсмана, ами ходиш с даренията при местния феодал. Макар да не съм престъпник обаче, аз пак мога да им свърша работата. В днешно време едно име е достатъчно.
- Чепа, излезe мизерник, а Йонко. Махай му детектора и го разкарай от тука, че ако стигне до съда, пак ще ни направят на идиоти. Не бил мафиот, ПР бил. Нямало престъпност. Връзки на обществеността. На луди ни правят в днешно време, ей!
Резюме:
| 29.01.2012 | Без категория |
Резюме: Идеята да пиша какво ще кажа вземам от Димитри Иванов. Той я е взел от другаде. По-важното обаче е, че онзи ден под част от негов текст, който беше неподписан, написах: „Текстът не подлежи нито на публикуване, нито на редактиране. Не е спазен нито един закон за писане на текст.“ Ако после не бях разбрал случайно чии е текста щях да оставя второто изречение. И сам да се набутан на изпит по редактиране да допусна повторение. „Една музика за да ми хареса, трябва този, която е правил да е по-умен от мен.“ Не знам дали и това не съм го откраднал от някъде, но си го приписвам на себе си. „Скъпа музикална индустрия пиратството не е причината за спадналите ви приходи, а некадърните ви изпълнители,за които никой не иска да плаща.“ За това смятам, че съм прав( дори да няма полза от правотата ми). Впрочем горното може да бъде казано и на медийната индустрия.… Продължи
Хронология на изборния ден
| 26.10.2011 | Без категория |
Здравейте, в неделя бях наблюдател заедно с Ана, двама датски представители на SILBA и екипът, който беше решил да снима документален филм за това Давид и Ани. По долу публикувам разказът на Ана за целия ден. Тя не беше заедно с нас в станалата популярна „секция 59„, но беше свидетел на всичко случило се през целия ден. Ето тя как го видя. По-късно мисля и аз да напиша какво видях през този дълъг ден. Тук имам някои забележки, за неща за които се объркала, които съм сложил с различен цвят до нейния текст. Заглавието е от мен. — Нашата група бяхме Станислав и аз, двама датчани, както и медиа екипа от трима човека – Ани, Давид и другото момче, чието име забравих. Започнахме деня в София – 41-во училище, където отворихме секции. Всичко беше наред там, комисиите бяха много подготвени и знаеха какво правят. Бих казала, че бяха съставени от хора, които са участвали в… Продължи
Да чукаш на вратите на рая
| 17.09.2011 | Без категория |
„От сън спомен няма.“ Твърдят, че докато спим мозъкът ни е значително по-активен, отколкото когато сме будни. С една разлика – частта отговаряща за логиката не работи. Така летим. „Ако бях на тебе щях да пиша за щастието – според мен единственото важно нещо. Мотив за всичко, което правим в живота си. Even the most selfless deeds са за да се чувстваме добре. Всичко е за да се чувстваме добре. И най-готината част е, че това, което мислим, че ще ни направи щастливи никога не ни прави щастливи.“ За щастието не се пише с клишета. То не се възпроизвежда, не може да се запомни и никога не се повтаря. Щастието е лишено от логика. Щастието е сънят, помежду който протича животът ни. Другото не е важно. Продължи
Докато не ръждяса.
| 05.09.2011 | Без категория |
В село, когато са опитвали да се настанят цигани са ги гонели. Така там етнически проблем няма. Въпреки това селото не може баш без тях. Стари кадъни с особен търговски нюх и надарени с език, който продава, обикалят от къща на къща бабите, предлагайки им турски дрехи и всякакви текстилни боклучета от най-ужасен плат и шарка. Бабите купуват. Цигани на средна възраст пък обикалят селата (преди със старите лади, вече със стари опели) и през един говорител повтарят запомнящите се викове „Орехии купувам, вълнаа, стари акумулатории, орехии купувам….“. Така и не разбрах какво ги правят тия орехи. Най-интересни са обаче калайджийте. Стар занаят отдавна достоен единствено за циганите. Доколкото помня идват цяло семейство в селото и докато мъжете наклаждат огън и подготвят мястото, жените обикалят по къщите и преговарят с бабите, които винаги имат по някоя стара медна съдина, която трябва да се калайдиса. Понеже някой може да не знае – ще уточня. Медта освен… Продължи
Супергероите в борба с глобализацията!
| 20.06.2011 | Мнение |
В следващите редове няма да навлизам в излишните полемики относно обрисуването на паметника на съветската армия. Още когато видях какво се е случило с него написах, че се надявам анонимният автор да е имал някакво по-особено послание. Все повече се замислям, че обрисуването на войниците не е просто готино и шарено, но и много силно. Паметникът гласи „На съветската армия освободителка от признателния български народ“ и ни напомня за една окупация, външен военен преврат и 45 години репресивен комунизъм. За негови лица най-високо стоят един съветски войник и малко по-ниско българско семейство – мъж, жена и бебе. От страни в основата на паметника стоят въпросните военни, които бяха изрисувани. Руските герои – дребните хора, спечелили войната, изпращани неведнъж от Сталин на смърт. (Русия печели с невероятно много жертви). Както и да е, десет години след окупацията на страната, отсъдена на Русия при подялба на Балканите със САЩ, управниците правят този огромен паметник и то в… Продължи
Я кажи ми облаче ле бяло
| 18.06.2011 | Без категория |
Случва ми се понякога да напиша нещо, да реша че не струва и да не го публикувам. Ето един такъв случай няколко месеца по-късно. Тогава излъгах няколко приятели, че заминавам търсейки идея как да го напиша, но някак си не ми хареса. Все още искам да си остана в България и това е. —– - Хора, имам страшна новина. - Какво бе, какво е станало? - Забил е някоя колежка! - Намерил е как да мами в метрото. - Не, не, тихо сега. - Айде казвай де! - Ще заминавам да уча в чужбина. - Йееее , айде наздраве. - Наздравееее. - Бравооо! Най-после си се отказал от тази България. Наздраве и от мен!На екс! Слушалките гърмяха от екзалтирани възгласи. По камерите се виждаха щастливи хора. Всеки на лаптопа си, в готината си квартира, в различни части на света. Ани беше в Дания, Марин в Англия, Михаил в Германия, а Сашо учеше в САЩ, но… Продължи
Имат ли смс-ите спиране? С прът ли да ги убиваме?
| 09.06.2011 | Факултет по журналистика |
Когато преди около половин година научих, че държавата задължава мобилните оператори да прекратят съобщенията за т. нар. игри, които минават през мрежата им бях готов да черпя наред. Досадните смс-и, които те подтикват да отговаряш на елементарни въпроси за по 2.40лв (с ДДС) до безкрайност тормозят страната ни вече от няколко години, а много невнимателни хора са се опарвали на тях. Всички обаче сме получавали такива съобщения, които ако не са ни заварвали с неизключен звук в неподходящ момент, то поне са били причина на раздразнение. Законът за електронните съобщения ни позволява като потребители да поискаме тези съобщения да бъдат спрени към нашия номер. Привидно той се спазва, но това не трябва да бъде причина за предварителна радост, защото нещата не са толкова прости. Още през септември се обадих на оператор на Глобул, в опит да се възползвам от това си право. Очаквах да ми се наложи да се обяснявам дълго, но това не се… Продължи
Караконджул
| 20.04.2011 | Кратки разкази |
Селският пияница живееше на нашата улица. Помня го добре, нищо, че бях малък. Баба неведнъж ми разказваше историята му. Бил умно и прилежно момче, което отишло да учи История в Търново. До преди това не вкусвало нито капка. Там сред лоши хора момчето се пропило. Както ще се досетя по-късно едва ли не е пийвало преди това, а и едва ли лошите хора са виновни, нито пък Историята в Търново е нещо толкова велико, но нека се придържаме към версията на баба ми. Не знам дали е завършило, но се завърнало да живее на село. Майка му не я помня изобщо. Починала е преди да порасна. Когато обаче минавах покрай къщата често чувах бащата, също пияница, да се кара със сина си. Скандалите в къщата, без женска ръка, бяха чести. След смъртта и на стария, младият явно се чудеше как да живее. Семейната къща той разпродаде. Едно по едно нещата отвътре се заменяха за ракия… Продължи
Великата приказка
| 12.04.2011 | Неделя |
Преди 20 години на тази дата съм се родил аз. Преди 50 години на тази дата Юрий Гагарин е обиколил земята. По този случай ще ви разкажа една история, която не искам да възприемате като нещо повече от това. Един мит. В тази история се твърди, че Гагарин не е бил първият космонавт. Седмица преди него излетял Владимир Илюшин, обиколил Земята три пъти и се приземил потрошен в Китай. Владимир Илюшин е синът на създателя на ИЛ-овете – доста известни руски самолети. Ако не ги знаете, запомнете ги, често трябват в кръстословици. Та въпросният руски младеж се говори, че имал амбицията да излезе от сянката на великия си баща. Затова започнал работа като изпитател на самолети при другата държавна компания, враговете на баща му. Не мисля, че съветската история спори за горните данни. След известен период в кариерата си, на Владимир му се отдала възможността да стане първият космонавт в света. Млад, амбициозен изпитател на… Продължи
Ред
| 04.04.2011 | Неделя |
Когато времето се позатоплеше в основното ми училище имаше правило през голямото междучасие никой да не стои по стаите. Затова на ротационен принцип един от класовете ставаше дежурен на деня. Заедно с класната си тези деца имаха няколко задължения. Дежурните напускаха часовете си малко по-рано и заемаха ключовите позиции, за които предварително са се поскарали и разбрали. Даскалото ни беше с форма на доста сплескано П. Постовете бяха на двата ъгъла, по средата и на входа. Учениците по ъглите имаха за задача през малките междучасия да следят някой да не се сбие, а през „голямото“ да минат по стаите и да ги опразнят. Естествено винаги се намираше по някой умник да излъже, понякога го правех и аз, че класната му е дала разрешение да си остане в стаята. Номерът рядко минаваше. По-вживелите се дежурни дори отиваха до учителската стая, да питат дали е вярно. Единствената причина, за която се сещам, да ни… Продължи
Скорошни коментари