– Казвате се “Кънчо Иванов Стоилов”.
– Да.
– Прякорът ви е “Чепа”
– Да.
– Ръководите организирана престъпна група.
– Не.
– Занимавате се с трафик на хора и разпространение на наркотици.
– Не.
– Занимавате се с производство на алкохол менте.
– Не.
– Абе, Йонко, какво казва детектора, че тоя нищо не иска да си признава.
– Досега не е излъгал, шефе.
– Ми тогава, като не лъжеш кажи с какво се занимаваш. Да не кажеш само, че сме те прибрали по погрешка.
– Не мога да ви кажа защо сте ме прибрали. Занимавам се с ПР. Връзки с обществеността. По-скоро връзка между обществеността и разни хора.
– Как така с ПР, бе, мафиот нещастен. Да изкарам ли какво пише във вестниците за теб. Или какво разказват местните дилърчета? Йонко спри го тоя детектор, че с тоя май ще трябва да се разправяме другояче.
– Публикациите по пресата са само реклама. Лично аз си плащам, та да ги пишат тия неща за мен. Клиентелата обича такива истории. Както и тия измислените слухове, които пускам за себе си и разни келешчета после сами украсяват, както и аз не бих могъл да ги измисля.
– Какви ги дрънкаш бе. Ако не Чепа, кой друг ще държи наркопазара тук, а?
– Да ме прощавате, ама и вие в МВР глупости говорите. Няма много много комуникация във вашето министерство май. Не слушате ли какво казва Цветанчо по медиите – престъпност няма. Лидерите на групировките са задържани. Мафията е под политически контрол. Престъпността е сведена до минимум. И как в тази обстановка, вие твърдите, че има човек, за когото са верни и половината неща, които вашият министър твърди, че няма. Казвам ви, работя като особен вид ПР.
– Абе ей, келеш, не ми излизай с тия номера. Нямало престъпност, а ти не ходиш да режеш топките на конкурентите си, така ли? Пет човека ми го разказаха това.
– Казах ви – слухове. Сам съм ги измислял. При мен идват джентълмени и ми плащат, за да ги свързвам с други джентълмени. Не се занимавам нито с наркотрафик, нито с проституция, нито с рязане на топки. Конкуренцията ми е малка. Когато някой иска да му се свърши нещо – я да се спечели някоя концесия, я да му прокарам някоя поправка. Хората идват при мен, всички знаят Чепа. А само ги свързвам с когото трябва.
– Какви ги бълнуваш бе, момче.
– Не бълнувам. Схемата е добра. Търгувам с популярност. Създавам си популярност. Покрай нещата, които говорят за мен хората успях да се запозная с достатъчно политици. И сега живея само от даренията на разни хора, които ме мислят като вас, заблудени, за жесток престъпник. А в тая държава ако искаш да стане нещо не отиваш да се жалваш на омбудсмана, ами  ходиш с даренията при местния феодал. Макар да не съм престъпник обаче, аз пак мога да им свърша работата. В днешно време едно име е достатъчно.
– Чепа, излезe мизерник, а Йонко. Махай му детектора и го разкарай от тука, че ако стигне до съда, пак ще ни направят на идиоти. Не бил мафиот, ПР бил. Нямало престъпност. Връзки на обществеността. На луди ни правят в днешно време, ей!