Скуката е сериозна. Сесия е. Не трябва да се излиза. Не ти се пише, не ти се чете. Наваксал си вече с всички нови серии на любимите сериали. Готвиш, чистиш. Писва ти.
Нямаш си работа. Едва средата на януари е, но ти идва музата. Време е за равносметка.
За Колорадото шегите бяха ясни – ако бяхте на Войо щяхте да гледате речта по-рано, имам суитчър на Аспен – патриот съм, книгите по рафтовете са картонени. Такива работи. Сериозните разговори опираха до това, че е непрофесионално, че е гаф, че трябва да има уволнени, че не е важно, че президентът не е виновен, че самата реч никой не я е слушал… Темата се отмества към това в колко часа трябва да бъде речта и как е по света. Лицата са обичайните заподозрени.
В политическите среди нищо ново тази година. В културата е спасението. Митко Пайнера взел два милиона от еврофондове. Ууу чалга, ууу, как може. Азис кара Теди Москов да се изкъпе. Сашо Морфоф пуска “Ох, банана” в народния. Ама те Пайнер правят и народна музика. Ама ето – той човекът си прави добре бизнеса, печели от фондове, другите защо не са кандидатствали? Ооо, те и СИА спечелили, та нима Биг Брадър не е чалга? Малко шеги и закачки.
Демокрация. Референдум. Дискусии, дебати, числа, клипове тип “Пълна лудница”. Обвинения. Тройната коалиция, ГЕРБ. “Гледах по Войо резултатите от референдума и май няма смисъл да гласувам.” Гласувайте с ДА. Гласувайте с НЕ. Не гласувайте, за да кажете не. Подигравка. Първи референдум.
Да отидем в Сопот, там шегите с Войо не вървят. Ама Бойко пък казва, че хората имали златни пръстени. После се сърди на Комарницки защо го карикатурира. А там едни протестират. Вече пореден път. Не им ли писна. Заплати няма, работа няма. Проблем, ама неразрешим скоро. Стига вече.
Ооо, природа и бетон, Иракли и Банско. “По света еколозите протестират срещу правителството, в България правителството протестира срещу еколозите. Същите хора отново говорят – ама аз искам писти, ама в Европа така, ама пазете природата, ама еколозите са гадни, ама блатните кокичета, ама…
Аман.
Добре, че си в сесия и някой решава да застреля Доган. Пускаш 5 телевизии, следиш кой какво казва, коя как отразява, кой се справя и кой не. След 5 часа ти писва. Не искаш да чуеш повече нищо по темата. “Зрителите на войо са видели атентатът срещу Доган седмица по-рано.” Този трябваше да го застреля, постановка е, ще ги съдим или няма да ги съдим делегатите побойници, “за вас първи разбрахме – атентаторът е брат на небезизвестния Метин от риалити формат на една телевизия.”. “Тия братя – на единия не му запали ферарито, на другия не му гръмна пистолета.” “Октай притежава всички качества за национален герой – хубава идея, лошо изпълнение и накрая турците почти го убиха.”
Естествено най-добра шега идва след като всички са се изговорили. Тони Филипов – … “А тия почнаха да бият човека, хем нищо не можа да направи. Па те може и за това да го биха…”
Сега цяла седмица по медиите всичко е ясно. Пробват се пистолети, сглобяват се коалиции, хвърлят се обвинения, припомня се миналото. Към темата има интерес.
Заман.
Каквото и да се случи, шегите са едни и същи, коментарите са едни и същи, важността е една и съща, коментаторите са едни и същи. Изказванията на Бойко са еднакво тъпи. Дори и вече, когато не гледа БТВ.
ББ: “В края на краищата не мога да гледам на Слави Трифонов шоуто”.
Браво! И аз не мога да го гледам този.
Ама е сесия, с нещо все трябва да се занимаваме, за да не си пишем курсовите работи.