Преди 100 години National Geographic публикува статия озаглавена “България – страна на селяните”, в която неподписаният автор прехвалва бързото и устойчиво развитие на доскоро поробената ни страна. Там се споменава каква роля има образованието за просперитета на нацията и как по този фактор задминаваме съседките си. Статията може да прочетете в онлайн изданието на NG, а причината да я потърся след като веднъж съм я чел на хартиен носител беше новината, че до 15 Септември общият брой на закритите училища ще бъде 350.
От закритите до този момент 271 училища на борсата отиват 5 хиляда български будители. Данни за децата, които трябва да сменят училището си няма. Няма данни и колко от тези деца ще пътуват всяка сутрин до съседното село или близкия град. Признавам, има места където транспортът е осигурен, но има и такива, където родителите трябва да плащат все по – повишаващите се цени на транспортните билети. Друг вариант е и децата да пораснат преждевременно отделяйки се на квартира, която също струва все по – скъпо. Нима ще дойде момент, когато ще е невъзможно на дете да завърши иначе задължителното начално образование?
А и проблемите далеч не са само тези, надигащото се гражданско общество отдавна негодува за заличаването на стотици селища и за прекалената урбанизация на българското население. Нима този проблем би имал решение, като се закрият толкова много училища, защото повярвайте ми, голяма част от тези 350 училища са в селските райони. Кое населено място би оцеляло без образование, без работа, та дори и без обещаните помощи за фермерите?!?
Е как искате една държава да просперира, когато решението на един проблем е създаването на друг? Да не би подобни пагубни действия да са просто акт на отмъщение от страна на управляващите срещу учителската гилдия, която ги направи за посмешище? Сега можем само да очакваме подобни отговори срещу своеволните еколози, таксиджии, фермери и всеки, който се опита да прояви гражданският си дълг и да иска своето, без да му се налага да си го взема сам мамейки държавата. Яд ме е, защото колкото и да дипломатничат това правителство и колкото да се опитват да оправдаят действията си затварянето на училище не е решението!
А преди 100 години:
Днес на практика всички млади българи могат да четат и пишат. Докато през 1879 г. дори 20 процента от градското мъжко население не можеше да чете и пише, днес вече 92 процента от живеещото в градовете мъжко население между 10 и 30 години е грамотно; същото се отнася и за 74 процента от жените. В селата 68 процента от мъжете и 18 процента от жените могат да четат и пишат. Това е резултат, с който нито една страна – нито от съседните на България, нито от тези по на запад – – не може да се похвали. През 1906 г. в страната имаше 4584 начални училища с 8785 учители и 400 216 ученици. Почти десет процента от населението получава основно образование.
Всичко това е постигнато за 29 години, страхувам се че, нашите управници за същото време може да ни върнат до нивото на образование тогава.
И все пак, ако се върнем още 200 години назад, ще си припомним трите най – важни единици в българското село – кмета, попа и даскала. Освен най – важни са били и най – заможни, докато в днешно време учители стават, само такива, които не могат да станат други.
И помнете драги българи, все още има надежда 40% от училищата да оцелеят по предвиждания на синдикатите.