Category: Сатира
Така ще я оправим обсерваторията в Рожен
| 31.08.2015 | Posted by ssk under Сатира |
– Не, не, не ставай, няма нужда. Виждам, си ме чакал известно време. Трябваше да оправя една дреболия.
-Да ти сипя ли? Е, нищо, аз ще си налея.
– И как викаш са звездите, растат ли? Хе, хе.
– Метеорите и те викаш, добре. Добре, добре, ама падат. Някоя планетка нещо за кръщаване няма ли? Племенникът ми се казва Бойко и ще е чудесен подарък за рождения му ден. То момчето заслужава, с това име колко поръчки ми докара само не е истина.
– Е, как за какво съм те извикал, по работа. И не ми говори на Вие. Тука сме само наши хора, искаме да помогнем на обсерваторията. Кажи сега какво ви трябва.
– Чакай бе, чакай, за какви пари говориш. Ние сме строителна фирма, не банка. Пари нямаме. Нали там по телевизията казаха, че от 30 години не ви е правен ремонт?
– Какво чакате, ние ще ви го направим. Трябваше да дойдете по рано. Какво ви трябва? Дограма, малко плочки, стиропор, пастелни цветове, мрамор ще докараме за залата с телескопа, имам едни приятели, сега имат в повечко, ще го оправим. Роженската обсерватория ще стане не най-голямата в Югоизточна Европа, ами и НАСА ще ни завижда.
– Не ти се подигравам бе, човеко. Ще намерим пари, щом ние сме се хванали пари ще се намерят. Магистралите са малко умряла работа, това със санирането и то ялова работа се оказа, ама бизнесът се пренасочва. Строят се зали, стадиони, що да не строим и обсерватория. Само изпълни това с планетата, кръстена на племенника ми и пари ще се намерят. Ама да ви кажа и вие сте едни, уж звездобройци, умни хора, а не знаете как се случват нещата. Какви са тия оплаквания, обвинения, пари няма, никой не му пука за нас, бля, бля. И вие като Златния Орфей сте тръгнали. Какво беше онова – пуснахте обява, че си търсите програмист за 400 лв на месец. Тия никой не ги обича, половината държава работи за 400 лв, пък вие сте тръгнали да се оплаквате. Така няма как да стане. Ама добре, че съм аз, да видя потенциала във вас. И обсерватория ще ви построиме и даже спа хотелче може покрай нея. За държавни служители. И те са хора. Не е ли тъй?
– Ама, как какви ти ги говоря. Хич не ме разбираш. От вас се иска само да подадете едни документи, ние ще ви ги подготвим, даже параметрите ще заложим така, че да няма риск. Обществената поръчка е наша. Ще работите сред латекс и фонтанчета.
– А, за техниката не знам, оправяйте се там. Какво й има на нея? Ние сме строителна фирма, не оправяме телескопи. Вземете вижте наемете за това някой експерт, който да осигури проекта. Ако ви трябва хидроинженер, познавам един от десетте най-добри в страната, ама и такъв като за вас ще се намери. По някоя друга програма нещо.
– Ти тия притеснения и т.н. ги остави на мене, аз ще ги оправя. Как съм стигнал до тук иначе? Стискаме ли си ръцете? Тоя телескоп в Рожен ще стане като новия Кемпински, всички ще искат да си правят сватбите там, да знаеш!
– Абе, ти там за какво са те сложили, да ми развиваш астрологията или да правиш доброто на българите. Ако ми откажеш сега, още 30 години няма да видите обществена поръчка. Така да ти го кажа. И ще ми плачите там за едни въшливи 250 хиляди. И все така ще е.
– Никаква измама не е това. Ние сме хора с честен бизнес, правим нещо. Строим България. Не сме като другите, можем да крадем по малко, ама поне правим нещо. Така прогресира България. Така пазим хората в държавата! Ако не бяхме ние нищо нямаше да се случва в тая държава. Ама като гледате в това небе, дето сте ми тръгнали звездите да броите, как да разберете.
Айде, да си стискаме ръцете и да се махаш, че трябва да план да правя, знаеш ли колко ремонта имаме да свършим точно преди изборите, а?
Когато адът замрази приема на грешници
| 11.06.2012 | Posted by ssk under Кратки разкази, Сатира |
Всичко започна, когато един ден в редакциите на всичките медии в християнския свят се получи съобщение по всевишен начин без каквато и да е следа кой и как го пратил.
“Местата в ада свършиха. Повече няма да приемаме хора. Оправяйте се.”
Повечето редакции се зашеметиха. В някои от тях не обърнаха внимание на мнимото съобщение. В по-жълтите вестници го пуснаха повече на шега. Някои телевизии изписаха веднага съобщение на екрана, което беше последвано от извънредна емисия. Големите и сериозни медии решиха да говорят повече за самия факт, че подобно съобщение е получено едновременно при всичките им колеги.
Както и да е, до вечерта новината стигна навсякъде. Бабите по селата се събраха в църквите. В кафенетата всичките шептяха за дявола. Сериозните хора я отхвърляха. Суеверните я тълкуваха. Конспираторите обвиниха някой си Костов. До вечерта нямаше как и всички медии я пуснаха. Беше навсякъде.
Тогава дойдоха експертите теолози и техните теории. Според едни когато няма място в ада, всички ще отиват в рая. Според други, раят няма да занижи пропусквателните си стандарти и душите на тези, които не заслужават прошка ще бродят като призраци по света. От последното впрочем като резултат излязоха изведнъж куп обяви за борци с паранормалното, които предлагаха своите услуги. Както и за сертифицирани школи за такива.
На сутринта сутрешните блокове бяха изровили какви ли не истории. Бременни правят аборти, защото не искат децата им да живеят в свят без ад. Опечалени отказват да погребат мъртвите си роднини, докато няма някаква яснота.
В интернет троловете заговориха за дълго очаквано нашествие на зомбита.
Купища хора, започнаха да организират групи за взаимопомощ във Фейсбук, помагайки си с инструкции как могат да сменят вярата си докато е време. Появиха се статии “Коя вяра е най-подходяща за вас, след като християнството се запълни”. Изкупиха се билетите към духовните столици на различните религии.
Ислямска групировка използва момента на паника, за да осъществи отдавна подготвен терористичен акт във Ватикана. Посланието, което те изпратиха до медиите беше също толкова кратко и ясно: “Не искаме религиозни емигранти!”
Някъде тогава се появи и най-лошото последствие от цялата тази история. Разпространи се мнението, че щом няма ад, можем да си правим каквото си искаме и пак ще ни приемат в рая. Тълпи от хора разграбваха магазини, убиваха бездомни, опитваха дори странни неща като канибализма. Мъже напускаха жените си и забягваха с любовниците си. Хората спряха да ходят на работа и никой не смееше да се покаже на улиците.
Международната общност обяви месец на световен траур заради запълването на пъкала.
Горе – долу тогава в останалите все още работещи медии се появи също толкова мистериозно съобщение:
“Няма да приемаме грешниците на ада. Имаме си наша политика на приемане и от месеци никой от вас грешници не я е изпълнявал. Оправяйте се.”
Тогава вече стана страшно. Хората загубиха надежда. От месеци никой не е бил достоен да постъпи в рая. В какъв свят живеем – питаха се някои. Какво ще правим – питаха се други. Тежък въздух беше налегнал и села и градове.
Революция настъпи във Ватикана, църкви бяха изгаряни. Владетели се обявиха за избрани от бога и обещаха да водят гражданите към смирение и опрощение.
И така християнските страни отиваха на майната си докато един ден двама мними тинейджъри хакери не си признаха. Използвали нов вид хак, за да изпратят тези уж всевишни съобщения до медиите.
Светът се върна по старо му. А те след дълъг и тежък живот на мъченици бяха приветствани в рая като апостолите, които самоотвержено поеха вината, излъгаха, за да спасят света. Така ги прихванало. Първите новодошли там от години.
А адът ли? Адът взе заем от известна медийно-ориентирана българска банка и се преустрои, възприемайки максимата, че всички са добре дошли.
Връзки на обществеността
| 14.03.2012 | Posted by ssk under Кратки разкази, Сатира |
– Казвате се “Кънчо Иванов Стоилов”.
– Да.
– Прякорът ви е “Чепа”
– Да.
– Ръководите организирана престъпна група.
– Не.
– Занимавате се с трафик на хора и разпространение на наркотици.
– Не.
– Занимавате се с производство на алкохол менте.
– Не.
– Абе, Йонко, какво казва детектора, че тоя нищо не иска да си признава.
– Досега не е излъгал, шефе.
– Ми тогава, като не лъжеш кажи с какво се занимаваш. Да не кажеш само, че сме те прибрали по погрешка.
– Не мога да ви кажа защо сте ме прибрали. Занимавам се с ПР. Връзки с обществеността. По-скоро връзка между обществеността и разни хора.
– Как така с ПР, бе, мафиот нещастен. Да изкарам ли какво пише във вестниците за теб. Или какво разказват местните дилърчета? Йонко спри го тоя детектор, че с тоя май ще трябва да се разправяме другояче.
– Публикациите по пресата са само реклама. Лично аз си плащам, та да ги пишат тия неща за мен. Клиентелата обича такива истории. Както и тия измислените слухове, които пускам за себе си и разни келешчета после сами украсяват, както и аз не бих могъл да ги измисля.
– Какви ги дрънкаш бе. Ако не Чепа, кой друг ще държи наркопазара тук, а?
– Да ме прощавате, ама и вие в МВР глупости говорите. Няма много много комуникация във вашето министерство май. Не слушате ли какво казва Цветанчо по медиите – престъпност няма. Лидерите на групировките са задържани. Мафията е под политически контрол. Престъпността е сведена до минимум. И как в тази обстановка, вие твърдите, че има човек, за когото са верни и половината неща, които вашият министър твърди, че няма. Казвам ви, работя като особен вид ПР.
– Абе ей, келеш, не ми излизай с тия номера. Нямало престъпност, а ти не ходиш да режеш топките на конкурентите си, така ли? Пет човека ми го разказаха това.
– Казах ви – слухове. Сам съм ги измислял. При мен идват джентълмени и ми плащат, за да ги свързвам с други джентълмени. Не се занимавам нито с наркотрафик, нито с проституция, нито с рязане на топки. Конкуренцията ми е малка. Когато някой иска да му се свърши нещо – я да се спечели някоя концесия, я да му прокарам някоя поправка. Хората идват при мен, всички знаят Чепа. А само ги свързвам с когото трябва.
– Какви ги бълнуваш бе, момче.
– Не бълнувам. Схемата е добра. Търгувам с популярност. Създавам си популярност. Покрай нещата, които говорят за мен хората успях да се запозная с достатъчно политици. И сега живея само от даренията на разни хора, които ме мислят като вас, заблудени, за жесток престъпник. А в тая държава ако искаш да стане нещо не отиваш да се жалваш на омбудсмана, ами ходиш с даренията при местния феодал. Макар да не съм престъпник обаче, аз пак мога да им свърша работата. В днешно време едно име е достатъчно.
– Чепа, излезe мизерник, а Йонко. Махай му детектора и го разкарай от тука, че ако стигне до съда, пак ще ни направят на идиоти. Не бил мафиот, ПР бил. Нямало престъпност. Връзки на обществеността. На луди ни правят в днешно време, ей!
Нехранимайковци!
| 17.01.2011 | Posted by ssk under Сатира |
Горкият.
Той толкова прави за нас. По цял ден. Без приятели остана.
Той за нас живее, бе!
А ние? Ние сме стадо неблагодарници, това сме ние
Българинът никога не е бил истински признателен. Докато Той строеше магистрали, прибираше октоподи и разследваше министри, ние си стояхме по масите, пиейки вино и бодвайки сиренце (ISO 2651:1988), и цъкахме с език колко велик е Той.
В неговото момчешко сърце, той намери любов за всички. Ама уви, неговата любов остана несподелена.
При първото СРС, ние забравихме всичко. От приятели най-боли. Не помни тоя народ бе!
Враговете наши, които той скри в миши дупки, сега се надигат да го смъкнат. А ние? Ние не да станем да го защитим, ами пак си стоим, пием вино и бодем българско бяло саламурено краве сирене и цъкаме с език, тоя път как сме предадени. Как той ни е предал. Ама сме глупави ние, той за нас го прави всичко. Да не би ония, другите, да искате да се върнат?
Честен човек е той. Дал дума и иска да си я спази. Какво лошо е направил?
Затова да забравим бързо (знам, че можем) какво е станало и да пийнем по една бира и да боднем едно кебапче (ISO 12704:705) за Негово здраве. Който не е грешил пръв да хвърли камък.
Картинка на публикацията: bg.wikipedia.com
Тъмната страна
| 16.12.2010 | Posted by ssk under Сатира |
Доста отдавна си пролича посоката на нещата. Първо бяха емигрантите. После дупките по улиците. Лошо управление, слаба грамотност, неразбрана свобода, шишава култура. Безработица. Дребни прояви на мафия, корпоративен натиск и властови комплекси.
Нещата обаче загрубяха чак с падането на демокрацията. И спирането на тока. И последвалата ги мини вътрешна война.Мафиоти, наркотици, робини, убийства. Казанлъшки оръжия. Китайска подкрепа, Американски дипломати, Африкански експерти. Пернишки танкове.
Война, ама без победител. Който оцеля – избяга. Кучета, котки, стадо овце и ромската конница – изядени. Националният парк – опожарен. Градинката на Мускула (последната оцеляла флора)- отъпката.
Дупки, кратери, хлебарки.
Чакахме прахта.
След дестина години нещата бяха готови.
ТЪМНАТА СТРАНА НА ЗЕМЯТА!
Машинист
| 31.05.2010 | Posted by ssk under Сатира |
Ще легна на релсите и ще се завържа с въже.
Но не, възелът ще се разхлаби преди да е дошъл влакът.
А влакът ще закъснее.
Или ще изгори по пътя.
Може някой да ме спаси против волята ми.
Или по-лошо – някой ще ме види, както съм вързан за релсите, и ще ме подмине.
Може и железничарите да протестират.
Цял ден да няма влак, а аз да не мога да се развържа и да стоя гладен и жаден.
Ще изпия много вода предварително.
Но не знам как да пикая завързан и не искам да ме намерят в кофти положение…
Ако изобщо ме намерят.
Може дори машинистът да не ме види.
А ако машинистът ме види, опита да спре влака и той да се преобърне точно преди да ме прегази. После аз ще съм виновен.
Ще подкупя машиниста да ме прегази. Да, това ще стане. Но нямам пари – бях му колега.
Все нещо няма да е наред. Ще отида да се завържа за релсите в Дания. На гърдите си ще напиша „Изпратете сметката на БДЖ”.
Ето така ще си отмъстя!
Здравей, Мартине
| 19.01.2009 | Posted by ssk under Мнение, Сатира |
Това е статия-обръщение към Мартин Димитров, настоящ лидер на СДС и към опозицията като цяло.
Мартине, зарадвах се когато видях, че млад човек с блог поема руля на СДС. Зарадвах се, че това е човек, чийто блог следя, без да вземам под внимание политическата му кариера. Зарадвах се, че излиза едно ново лице пред българската политика. Поне така те виждам.
Мартине, знаеш ли за момент дръпнах настрана всичкият негативизъм, който беше съсредоточен в бившата, управляваща партия, известна с некадърни (да не кажа и умишлено некадърни) приватизации и чисти форми на корупция. Забравих ги, защото партията ви имаше достатъчно време да отстъпи място и на няколко не управляващи в този период лица. А пък то дори на 21 Декември миналата година и стана лидер. Поздрави за което, едва на 31 години.
Мартине, забелязах, че си роден на 13 Април, което те прави Овен, като мен (аз съм на 12 Април). Познавам немалко овни и отличителните ни черти са колкото и добри толкова и лоши. Интелигентни хора, шефове, но често тръгваме напред с рогата.
Мартине, ако не беше това последното характерно за зодията качество нямаше да пиша тази статия, но за 29 дни две твоi конкретни постъпки ме накараха да се колебая относно личността ти, която току виж да ме беше накарала на първия си вот да гласувам за вашата партия.
Мартине, едната случка беше когато в парламента се обсъждаше кризата с газа, ти зададе своите въпроси към нашия “всенародно обичан” премиер и макар той да говореше неверни неща, макар ти да беше прав (от моя гледна точка), не смятам че имаше право да крещиш откъм залата и да го прекъсваш.
Защото Мартине, аз смятам, че този недостатък на повечето български политици, трябва да е нещо изчезващо. Културата и възпитанието трябва да бъдат показвани винаги, особено, когато говорим за място като народното събрание и особено, когато всеки в държавата може да гледа!
Другото, което ми направи лошо впечатление, Мартине, е днес когато обърнах внимание колко много са статиите напоследък в блога ти, в които критикуваш управляващите. Негативизмът е нещо, което не подкрепям и смятам, че ако кажеш “Ето как аз бих постъпил”, вместо “Колко грешно постъпи…” би получил повече уважение, или ако щеш повече гласове. Показвай защо си, а не защо другите не са! А и ние управляващите си ги знаем какви са “маскари” и без да го подчертаваш, а тези които не смятат така, едва ли те слушат/четат.
Та така, Мартине, неслучайно още в началото уточних, че статията е и към цялата опозиция в страната, проблемите са всеобщи. Просто ми се иска от теб да излезе различен политик.
Г-н Димитров, готов съм да поднеса извиненията си, ако по някакъв начин се чувствате обиден от горе-написаното, или от факта, че се обръщам към Вас в ед.ч. Извинението ми от друга страна не би означавало, че не стоя зад написаното.
Recent Comments