Category: Мнение
Сега им се е паднало да викат #кой
| 29.04.2015 | Posted by ssk under Мнение |
Няколко неща, които ми се струват важни:
– Това не е чисто търговски спор. Не и когато се прави публично, в национален ефир, със засиленото участие на полицията и с “инструкциите да се спре телевизията”. Това е публично-мафиотска саморазправа с участието на държавата. (Тв7 естествено можеха да улеснят всичко, ако бяха спазили срока, но и за тях това не е угодно)
– А пък зад неадекватните действия на полицията ми се струва, че стои именно шефът на СДВР – Младен Маринов. В ефир той каза, че е изпратил многото полицаи, както и по-висшестоящите служителите, на които после им бяха подадени оставките (зам.-шефът на СДВР и незнаещият къде е попаднал шеф на 6-то РПУ).
– Същият Маринов ми е познат още преди да заеме тази позиция, когато често можеше да бъде видян да води неадекватните действия на полицията на #ДАНСwithme. Можете да го видите и на ето тази снимка на рождения ден на ПИК http://pik.bg/f/uploads/image/Kupon_2014/Chengeta.jpg
– #NewsWithMe е най-неадекватният отговор на телевизията, която винаги е била сред най-зависимите в България. Както каза една от водещите в миг на искреност: “Ние много добре знаем, че носим известни грехове от миналото.”
– Не прави чест на никого да твърди обратното в ефира на телевизията днес. Например ако СБЖ значеше нещо, сега щяхме да му държим сметка защо хвали ТВ7. Изредиха се един куп политици да твърдят този абсурд.
– И когато Бойко Борисов “изсипа един самосвал с” в ефира на тв7, се напълни с хора, които радостно го хвалеха. Този цирк не е без неговото съгласие. Не е без желанието на Пеевски. Борисов не заслужава нито едно браво.
Баце : “Абе, правете каквпте сте замислили, ама аз трябва да стана герой накрая.”
— Станислав Касчийски (@Kaschiyski) April 29, 2015
– Запомнете деня, в който ББ каза: “Аз нито определям кой е виновен, нито вкарвам в затвора”. Може да му го напомняме от време на време
– Прави впечатление странната реакция на НФСБ. Валери Симеонов, забравяйки за СКАТ, каза, че ТВ 7 е най-независимата телевизия. А малко по-късно зам. председателят на ПГ му група се оказа най-подходящ коментатор на случая при Димитър Цонев. Изключително странен избор за БНТ. Всъщност там можем да търсим връзка с очакваният бъдещ собственик на телeвизията. More to follow on that.
– И като стана дума, БНТ поне започнаха емисията си с Тв7, за разлика от бТВ и Нова. Ще се радвам да чуя адекватно обяснение на планирането на централната емисия на бТВ, която пусна новината седма! Дори Канал 3 и К2 не излъчваха на живо, както правят винаги.
pic.twitter.com/pawD7hgAeK — Станислав Касчийски (@Kaschiyski) April 29, 2015
– И още – ще чакаме ли подобни нахлувания в другите медии, финансирани от КТБ, но останали под контрола на Пеевски?
– ЦУЦА не я гледайте. Горката кака ще си има доста проблеми за поведението си днес, а този, който я е изпратил да изключи сървъра, си заслужава гафа.
– Защитих веднъж журналисти на тв7, когато тълпата заслужено искаше да ги нападне. Не знам за Rossitsa, но аз не бях там заради свободата на словото, при тях го няма. Не исках протестът да е известен с това с това, че замеря с камъни журналисти.
Сега отново не бих защитил тв7, но честно ви казвам, писна ми да ме лъжат с фарс след фарс. Сериалът продължава.
Общото между Северна Корея и българските медии
| 30.01.2014 | Posted by ssk under Мнение |
Най – вероятно вече сте чули, затова няма защо да ви казвам, че Северна Корея изпрати човек на Слънцето. Да, това е възможно, но през нощта, естествено.
Не сте разбрали правилно, обаче. Новината е, че лошите севернокорейци така са излъгали съгражданите си по телевизията.
Естествено като разбрах за това, веднага отворих ToR браузъра, който ми позволява да се вържа към севернокорейския интернет Кванмьон. Там си пиша с един средностатистически севернокореец. Та той, много щастлив ми заразказва как се прибира след работа, целува жената, целува портрета на Ким и сяда пред телевизора, за да види какво му е приготвила тази вечер държавната пропаганда. И докато вечеря, там каквото вечерят севернокорейците, по новините съобщават, как неговата нация е изпреварила всички и е изпратила човек на Слънцето. Задавя се леко, преглъща тежко, вика жената, казва й да донесе, там каквото пият севернокорейците и да седне до него на масата, че нали е празник.
Като ми разказа това, малко тежко ми стана за човека, но опитах да му обясня така и така, че няма как да се е качил човек на слънцето. Малко подривна дейност винаги е на място. Той не пожела да ми повярва. Било през нощта, как така Слънцето светело и тогава. Земята обикаля в орбита, как така Земята е кръгла. Отказах се.
Ако не сте разбрали вече, леко ви будалкам.
Не за всичко де, наистина е новина, че същите са пратили човек на Слънцето. Даваха го по ТВ Европа, значи е новина. Пише за това в Актуално, във Всеки ден, в Мениджър. Значи е новина. Дори на сайта на БТВ се появи, но някъде изчезна след това.
И сега си представете един средностатистически българин. Прибира се той от тежка работа, целува жената, плюе по календарчето на БСП на стената и сяда пред телевизора. Пуска въпросната телевизия и цъка с език “ей тия корейци, на какво са способни”. Става и отива до компютъра, пуска го, чака да зареди, намира новината в някой от въпросните сайтове и я поства на стената си, да разберат и съседите как ги лъжат хората.
И след третия коментар под статията му разбира, че излъганият е той. Нямало такова нещо. Ирландският сатиричен сайт Waterford Whispers претоплил един виц за СССР и го качил в интернет като новина за Северна Корея. А там той заживял втори живот – да прецака въпросния българин, докато се смее как ги лъжат последните истински комянги, да се окаже, че него са го изпържили.
Ако медиите не могат да различат една очевидна “неновина” лошо за тях, но ако въпреки, че добре знаят доколко тя е истина и пак я пуснат то лошо за нас.
Разказаха ми поне в една от редакциите как някой видял написаното, показал го на колегите, посмели се на измислиците на ирландците и редакторката решила да го пусне, защото е забавно. Новината става вайръл, хората я споделят, носи трафик. Защо да не.
Преди време пак така стана популярна песента “Пукни проклета Америка”, изпята от детски севернокорейски хор.
Пукни, проклета Америка!
Вашите тлъсти телеса,
Натъпкани с хамбургери
ще се превърнат в локви мас,
в която ние ще забием нашите флагове!
Така изглежда превода на песента, който немалко български медии цитираха, Предаването на БТВ “Преди обед” дори покани гости да го коментират. И всичко продължи докато “Господари на ефира” не намериха какво всъщност се пее от миловидните деца: “Колко е интересна книжката с картинки изпратена ни от татко, генерала” и не се посмяха, този път не на корейците, а на българските медии.
Обратната монета
Междувременно може да помните и новината, че Ким Чен Ун е пуснал чичо си на 120 кръвожадни кучета? Е, най-вероятно не го е направил, поне не по този начин. И догато много медии по света разпространяваха информацията тя стигна до Washington post и BBC, които провериха и се оказа, че тя е пусната от китайски таблоид, на който не може да се има много доверие
Не вярвайте на всичко. А аз отивам пак да си пиша с приятелите от Северна Корея.
Недейте, моля ви, недейте.
| 02.07.2013 | Posted by ssk under Мнение |
Недейте, моля ви, недейте.
Журналисти, социолози, политолози, анализатори всякакви и дори политици, моля ви не се хабете. Не обяснявайте, какъв е протестът, какви са хората на него, кой колко пари взема и как е ориентиран политически. Не говорете, когато не разбирате. А, че си личи, личи си, наистина не можете да разберете. Не мислете през партии, не обяснявайте как искаме да върнем ГЕРБ, как не сме излизали преди това. Не обяснявайте, че така нищо няма да постигнем.
Ние вече сме постигнали много.
Гледаме на харизаната ни демокрация, грозните зъби и не ни харесват. Не е въпросът, кой ще ни управлява. Ние и не искаме да управляваме. Не ни е работа да казваме дали вотът трябва да е мажоритарен, дали конституцията ни е хубава, дали има равен достъп до властта. Каквото имахме го казахме – така не може. Кабинетът трябва да си ходи, не защото има кой да ги замени, а защото смятаме за нормално , когато някой ни се смее насреща и е нагъл пред лицата ни, да не заслужава да ни управлява. Ние искаме да живеем спокойно. Да работим, да изкарваме пари и да знаем, че като плащаме данъци, получаваме това, което трябва. Толкова. Викаме с усмивка на уста, че повече не можем да търпим наглостта. И че това трябва да се знае. И че трябва да се съобразявате с това. И да, казахме го ясно.
Един колега го скъсаха на изпит, защото не успя да учи, защото чувстваше, че трябва да е там. Един познат не отиде на море, защото чувстваше, че трябва да е там. Аз изкарах цялата сесия учейки нощем, защото чувствах, че трябва да съм там.
Сега остава да докажем, че държим на думата си. И го правим вече 19 дни, въпреки вас. Въпреки всичките опити да се измести идеята на протеста, въпреки, всичките опити да се яхне, да се опорочи. Въпреки хората, които успешно убеждавате, че сме лоши, че сме нехранимайковци без работа. Не го разбирате, знам. Не ви обвинявам, живеете по други правила. Не искаме от никой да се променя, искаме да се изнесете. Повече не можем да търпим. Узряхме. Демокрацията иска граждани.
Една жена, още втория ден на протеста след като писа на дъската ми, дойде до мен и ми каза: „Никога не съм излизала да протестирам. Този път трябваше.“
И ако не викаме толкова много срещу Цветан Василев, Васил Божков, ТИМ, Иво Прокопиев, Валентин Златев, Пещерска гроздова, Трейс, Сашо Дончев и т.н. е защото от тях не очакваме да се държат по-друг начин. На тях не им плащаме, те ядат паницата, възползват се. Искаме вие да не я давате. И толкова. Замислете се колко хора наистина ви подкрепят и не ви смятат за по-малкото зло и се погледнете в огледалото. Всички вие, които ни докарахте до там да излизаме в дъжда и да пеем с подгизнали обувки.
Група хора се събират в кръг всяка вечер на Орлов мост и правят нещо, което наричат „асамблея“. Избират си модератор, имат си точки от дневен ред. Когато валя в неделя решиха да отидат в някое заведение на сухо. Навреме се отказаха и останаха под дъжда, защото това е част от идеята на асамблеята им.
Политици и антураж, този път няма да ви оставим. Ще си извоюваме правото гражданите да са част от властта. И то не чрез партии, не чрез псевдо НПО-та. Това, че не ни оставате избор, когато трябва да гласуваме не може вечно да ви спасява. Ще излизаме докато бъдем чути. Докато започнете да се съобразявате с нас. И вярвам ще ни е по-хубаво така.
Един познат се прибира от протеста и в метрото жена на средна възраст се доближава до него и го побутва по рамото с думите: „Браво, гордея се с вас!“.
Недейте, моля ви, недейте.
Не ми разваляйте революцията. Ако вие сте се провалили преди години, ако вас са ви смазали, не мислете, че и ние сме като вас. Ако са вкарали мисленето ви в границите на парите, на политиката, на задкулисието и корупцията, не ни го налагайте на нас. Не ни заразявайте с песимизма си, само защото мислите, че много разбирате. Ние искаме да мислим различно. Искам да спечеля онзи бас, че след 10 години ще живея в България. Искам да знам, че имам място тук . Оставете ми да бъда наивистично глупав, предпочитам да съм такъв, вместо като вас да се предам.
Толкова.
Скъпи медии, разпознавам много ваши лица сред тълпата, знам, че тази борба е и на някои от вас. Знайте обаче, че не ни трябва вашата помощ. Не ни екзалтирайте, не ни преекспонирайте, не казвайте, че сме 50 000 хиляди, когато не сме. Не искаме да ни компрометирате с подкрепата си. Не се правете на смели, защото ви се е паднало. Медийната свобода е нещо, което се извоюва, не е просто да се възползваш от момента. Спазвайте журналистическите стандарти, бъдете обективни. Ние имаме интернет, справяме се и без вас.
Скъпо дясно, знам, че сте на протеста от първия ден. Не го използвайте, за да си махате праха от кокалите. Ние не сме там за вас. Радане, твърдят, че вярваш в нещо, не предавай за пореден път синята идея и не прави компромиси със себе си, за да влезете отново в парламента. Ние хора, които правят компромиси не искаме. Някои хора ти правят мечешка услуга. Зелените, моля ви не се правете на десни. Не ви е там мястото.
Някой пише на дъската ми „Лустрация: Бъдещето е дясно“. Една позната, десен избирател , като го вижда изтрива „д“-то.
Артисти разни, не идвайте на протеста ни по никое време. Не се сещайте сега. Не го правете за медийно внимание. Говорете от свое име. И не, не ви гоня, искам да си изясните мотивите и тогава да дойдете при нас.
Скъпи гореспоменати, не ни обяснявайте, колко малобройни са протестите в другите градове. Жалко е, че сте го докарали до там, че на хората да не им пука какво се случва. Да не вярват на нищо. Това ли искахте в началото? Заразно мислене. Не ни съдете и че се забавляваме, ние все още го можем. И не искаме това да се променя.
Хора, винаги има как да протестирате. Отидете на работа със свирка през врата, закачете знаме на балкона, поръчайте си тениска с #ДАНСwithme. Покажете солидарност.
Недейте, моля ви недейте.
Не ни смазвайте. Не ни карайте да се срамуваме от децата си, както се срамуваме ние от неуспехите на нашите родители. От нашите неуспехи досега. Гражданите трябва да са част от уравнението. Наглостта трябва да е цена, която никой не може да си позволи.
Веднъж с колеги гледахме кадри от митингите на СДС. Къде на шега им казах, че те са виновни, че са ги оставили. На следващата седмица, гледахме някое от изстъпленията на Сидеров и ми напомниха, че най-вече млади хора са го избрали.
Ех, хората навън. Не се предавайте. Не казвайте, че за да ни чуят трябва да се пролее кръв, да се счупят стъкла, да се палят сгради. Не слизайте на тяхното мислене. Ще е много красиво ако успеем, бидейки себе си и само така наистина бихме успели. Чакам ви довечера в 18 и 30 пред МС. Ще бъда човека с дъската. 🙂
И не, не съм прав, извинете. Нямам право да говоря от името на всички. Нямам право да използвам множествено число. Аз съм там, защото мисля това. Надявам се и вие да сте там.
С треперещи крака
| 16.06.2013 | Posted by ssk under Мнение, Репортаж |
– Нали знаеш, че пак ще ги напиша.
– Добре – казва примирително момчето, което трие с наплюнчен пръст „ТВ7“ от бялата дъска. В готовност съм с нея да се предпазя ако някой хвърли още нещо по колата на телевизията на Пеевски, майка му и Цветан Василев. Като свърши ми подаде ръка и замина нанякъде.
Събота следобед е, времето е хубаво, излизам от вкъщи с таблото, купувам маркери и мокри кърпички, качвам се в автобуса, после в метрото. С Любо, колега от факултета по журналистика, се опитваме да познаем кой друг около нас отива на протеста. Стигаме на президентството и се спираме отстрани. Пиша най-отгоре „Интерактивен плакат. Сподели“, a под него почти произволното „Цветан Василев – премиер!“. Като просяците и ние решаваме, че ако има нещо написано вече на таблото, нещата ще тръгнат по-лесно.
Първият човек, който пише на таблото ни е Росица, с нея се познаваме покрай туитър, карам я да напише нещо. След кратко мислене на дъската се появява „Граждани бият прасета, брат!“. Тя остава при нас и помага да направим площадна свобода на словото. Даже си беше донесла грухтящо гумено прасенце.
Малко по малко хората се заглеждат в това, което нося, появяват се първите надписи „Писна ни“, „Да изтрием срама от България“. Висок мъж на средна възраст, с черно кожено яко и цигара в устата, поглежда дъската, иска маркера и ми казва „Хубаво е представена премиерската позиция, но президентстката е ощетена“. Пише: „Маджо – президент!“. Пенсионирана жена пита за маркера и пише „Вървете си червени боклуци“, после се накланя към мен и ми споделя „За първи път излизам на протест. Трябваше.“ Благодаря на всеки, който напише нещо. Някой загледа ли се, подавам му маркера, млади момичета свенливо отказват, други казват „Ми то всичко си е написано“.
Преди първото триене
Когато искаш да носиш подвижна станция за свобода на словото трябва да решиш някои деликатни въпроси. По едно време дъската ми се понапълва и започвам да се чудя дали да карам хората да сгъстяват писането и накрая да си имам всякакви надписи, всеки със своето послание, големина на буквите, шрифт и място на дъската или да почвам да трия. Реших, че както върви темпото на изказване на тълпата, простете не съм прав, на гражданите май ще е най-добре да трия. Росица и Любо заснемат таблото. Трия го цялото и отново имаме нужда от нещо приканващо. Рисуваме прасенце и малко закъснели се включваме във виковете „Оставка!“, които се предават на площада.
Освен „Оставка“, заедно с хората викаме и „Кой не скача е червен“ (съответно и скачаме). Викаме и „Долу“, което всеки на площада си продължава с „БСП“ или с „ДПС“, сред всичките гласове двете някак се смесват. Не забравяме да викаме срещу Сидеров, което е хубаво, тълпите забравят бързо, гражданите не.
Някъде между тези събития се чувствам истински щастлив. Момиче, на седем – осем годинки вижда таблото и свенливо си поисква маркера. Давам й го, а тя бързо пише “FREE” връща ми го и избягва назад. Говори с майка си на английски, майка й май е българка. Може би сестра й, също се престрашава, взема маркера и пише “GET OUT PIG”. Може да се отбиете във фейсбук и да хвърлите едно око на “децата на протеста“. Когато виждат, че другите пишат идват още няколко деца. Едно нарисува второ прасе, друго се опита да нарисува човек, но не му хареса, че има 6 пръста. Стоя клекнал на земята, с таблото в ръка и гледам какво успя да доведе едно политическо назначение.
– Слънцето изпече.
– Дори и Пеевски не може да купи времето два дни подред.
Слънчево е. Протестът е смислен. Има си ясен повод, ясна цел. Няма значение идеологически, културно и социално къде си – не можеш ли да приемеш да ти се подиграват имаш причина да си там. И много бяха. В началото мислех, че хората сме по-малко от предишния ден, но се оказа, че май не е така. Днес може би ще са още повече.
Тръгваме към Народното събрание, хората са много, движат се бавно, а покрай президентството се е образувала тапа. Движим се много бавно, и докато напреднем виждаме как хвърчат боклуци и бутилки по ПТС-а на Тв7. Оставям другите и забързвам натам. Води ме вече развитото чувство да набарам интересното място и да следя отблизо какво се случва. По време на протестите през пролетта, когато без да ги подкрепям, ходих да ги следя на живо от място. Медиите тогава не ми оставиха друг избор. Днес обаче съм част от протеста.
Екипът се прибра вътре, двама им отдуват гумите, някой замеря с яйца, друг драска по колата. Един я бие с ритници, достатъчни да огънат ламарината. Гледам го веднъж, втори, трети път, отивам до него и му казвам „стига, достатъчно“. Докато аз спирам него, друг спира мен „Не е достатъчно, това са ТВ7“. Рита колата още веднъж. Тогава аз заставам пред колата, вдигам таблото малко над главата си и се пазя да не би да ме уцели някой от прелитащите боклуци.
Май обичам да се забърквам абсурдни ситуации. Стоя аз, студент по журналистика, служител на БНТ, протестиращ; сам пред микробуса на ТВ7, телевизията, която предишния ден отрази десетхилядния протест със снимки на по петима човека, телевизията която от създаването си не е видяла свобода на словото; пазя себе си с табло, което по идея трябва да покаже тази свобода и да я даде на протестиращите, с които сме на една страна.
Любо се изгубва някъде в тълпата, Росица ме намира. Тя ми помага да изтрием таблото и на коляно да напишем „Тв7, елате със нас, протестът е за вас“ (и да, смятам, че е правилно да е „със“, за ефект на благозвучие, когато се вика, за запетаи забравям). Връщам се обратно пред колата, а тя застава до мен.
Протестът е за вас
Младо момче, в червена блуза, с гола глава и физиономия на „полухулиган“ (по идея на „полукриминални протести“) извиква няколко пъти „Дайте да обърнем колата“, спирам го с ръце, да не отива към нея и след няколко приказки успявам да го вразумя. Друг отново гологлав ме пита защо ги защитавам, на кого служа и започва да ми обяснява защо са лоши. Предполагам, че знам по-добре от него защо са лоши, но човекът започва да набира и се налага един познат, също от Туитър, Пейо да го успокоява, той ще се види и в тълпа с хора, високи, колкото мен, така, че всява респект. Докато той го прави поглеждам към Росица, на която й се налага да обяснява на две млади момчета и на един дядо с чадър (с който беше пробил ламарината на буса няколко пъти) защо не трябва да чупят и рушат. Тримата са я наобкръжили и й крещят нещо. По-късно тя ще сподели „Трепереха ми краката“. Докато се оправим с този до мен, тя вече ги е отказала да спорят с нея, но междувременно някой отзад чупи с крак стопа на микробуса. Хора пред ПТС-а залепят плакати, плуят. Има няколко надути презерватива с логото на Тв7.
И моите крака треперят. Признавам. Усещам се как в един момент срещу мен няколко човека ми крещят, мислейки си незнайно защо, че работя в Тв7, а аз стоя с таблото над главата си, краката ми треперят, може би дори видимо, а аз полагам всички усилия просто да гледам право напред в нищото с каменно лице. Играем си на смисъл.
Не зная дали трябва да обяснявам защо застанах пред ПТС-а. Не знам дали мога да го обясня. Помня, когато протестираха пролетта, как една от вечерите, може би тази, когато полицията понаби доста хора, как тълпа от ултраси се беше запътила към Моста на влюбените. По пътя си, освен мирис на бира, водка и трева, носеха и трясъците от поредния съборен контейнер за смет. Това беше още февруари и хората не протестираха за анархо-комунизъм, а затова, че са ощетени със сметките си за ток и парно. Тогава зад тях вървяха всички останали протестиращи, доскоро блокирали „Орлов“. Сред тях хора в групи по няколко човека се бяха организирали и експедитивно вдигаха всеки от контейнерите обратно по местата им. Запомних го. Помня и много от сблъсъците тогава (те си бяха почти вчера), помня и лицата на някои от по-малките хулигани. В петък вечерта ги разпознах, криеха се от камерите, бяха сложили маски и като видяха бутилка да хвърчи към НС викаха „почна се“. А когато баба им се караше, се държаха като че тяхната баба е пред тях.
Е, на този протест, не исках да става така. И затова стоях със свободната дъска да защитавам несвободната медия.
Впрочем имаше едно брадясало момче, май с колело, което се опитваше да спре хората с думите „Спрете! Борил съм се да я има тази телевизия.“ Казах му, „Е не си се справил добре и вдигнах таблото още по-високо“.
Успокоиха се нещата. Изтрих надписа, намерихме Любо, намери ни и Яна, силно възмутена, че приятелите й не идват на протестите и че не разбират защо е необходимо да го правят и заедно продължихме към парламента. По пътя дете добави ново прасе, някой му сложи мустачки, да замяза и на Цветан Василев, друг писа „Делян на кафево“, трети „Бареков е лайно“. Момче на английски ни помоли да пише и на турски изписа „Дано всичко бъде наред“.
Срещнаха ме още познати, колеги, роднини. Всички бяха там.
Нека днес отново бъдат.
Дано всичко бъде наред
Използвал съм снимки на Bulfoto, които се надявам няма да имат нищо против, ето още от тях , от Любо и от @tsanova , oще няколко може да видите в блога на Пейо.
Супергероите в борба с глобализацията!
| 20.06.2011 | Posted by ssk under Мнение |
В следващите редове няма да навлизам в излишните полемики относно обрисуването на паметника на съветската армия. Още когато видях какво се е случило с него написах, че се надявам анонимният автор да е имал някакво по-особено послание. Все повече се замислям, че обрисуването на войниците не е просто готино и шарено, но и много силно.
Паметникът гласи “На съветската армия освободителка от признателния български народ” и ни напомня за една окупация, външен военен преврат и 45 години репресивен комунизъм. За негови лица най-високо стоят един съветски войник и малко по-ниско българско семейство – мъж, жена и бебе. От страни в основата на паметника стоят въпросните военни, които бяха изрисувани. Руските герои – дребните хора, спечелили войната, изпращани неведнъж от Сталин на смърт. (Русия печели с невероятно много жертви). Както и да е, десет години след окупацията на страната, отсъдена на Русия при подялба на Балканите със САЩ, управниците правят този огромен паметник и то в центъра на столицата.
Днес, 21 години след падането на комунизма един, най-вероятно млад, автор ни показва много добра съпоставка. За да сме “в крак с времето” е редно да сменим руските герои с американски такива. Един вик срещу глобализацията, извираща от САЩ. На мястото на героите на старите окупатори стоят символите на Макдоналдс, на Кока Кола (Дядо ви Коледа си е точно такъв) и седем анимационни супер герои, с които децата биват отглеждани от спокойните си родители. Героите на едни окупатори (държавни) са заменили героите на едни други окупатори, които с глобализацията си уеднаквяват по абсурден начин света. Нашият автор всъщност беше сравнен от Дейли Мейл с Банкси, един анонимен британец, който с графитите си се опитва да опомни хората за това в колко абсурден свят живеем – ето ако ви е интересно и линк – www.banksy.co.uk
Не знам, дали съм прав. Може сега авторът на този великолепен шарж да чете това и да се смее какви глупости измислят от творбата му, но наистина се надявам, че е търсил подобно социално послание.
Снимките са от Wikipedia и www.banksy.co.uk
Бесен съм!
| 08.06.2009 | Posted by ssk under Мнение |
Бесен съм. И има защо.
Не искам да пиша тази статия коректно, добре построена и внимателно въздействаща. Не искам защото не е подходящо.
Писнало ми е от много неща.
Писна ми още, когато Стефан Райчев – местен бизнесмен построи мини Мол върху уникално археологическо наследство, въпреки, че неведнъж се опитаха да го спрат и учени и обикновени граждани. Всички нормални, но не и общината, защото са близки с кмета. Кмета, който на предишните избори победи за трети път, този път с разлика от около 500 гласа пред далеч по – подходящия кандидат, пък било той издигнат и от Герб. И не е само Мол-а му, който не помага на Силистра. И не е само той, който руши за собствена изгода, и не сме само ние, коите не сме успели да го спрем. Или не сме опитали!
Бесен съм, защото вече не ме интересува кой ще ме управлява. Ама никак. Не за друго- Станишев и Доган & Бойко и Костов е равносилно. Равносилно е защото положението е еднакво. Властта си прави каквото си иска, освен когато общественото мнение и натежи прекалено много. Ама не става така. Те не трябва да изпитват докъде ги пускаме, а да работят за нас да му се невиди. Не стига, че им плащаме. Не стига, че крадат, не стига че пътуват много ами и не си вършат работата. И са все същите. И когато идват нови, от време на време, ние ги избираме и се оказват пак същите. И пак така ще стане.
Защото Доган си има покрай него си не само турци, а и българи, които просто си гледат келепира. Хора които си дават пари по избори и си чакат после да му прокарат законите. Или ако са по – малки просто да ги уреди на високите места във властта. И защото всички уж го спират. Скоро четох, че Доган нахъсва опозицията срещу себе си за да гласуват за нея, вместо за Герб. Сега ми се струва, че направо са си направили такива партии и са сложили хора с големи и глупави усти там. Хора на всеки билборд в страната.
Яд ме е, че има хора и то млади, които гласуват за хора, които дори повече съсипват страната. Защото ми е по – добре Филиз Хюсменова да е в европарламента, от колкото внука обругал гроба на дядо си. Яд ме е и защото ги виждат какви са смешници тези от Атака, но продължават да гласуват за тях без да знаят, какво Атака би им дала срещу гласа им. Защото Волен освен да прави сиир нищо друго няма да свърши. Няма да махне ДПС, няма да премахне циганията, защото е тръгнал в грешна посока. Защото е глупав и не трябва да е избор на човек, който не си продава гласа.
Яд ме и за Костов ,защото не е глупав и докато ДПС си има обръчите и поръчковата администрация, БСП си има бабите, а НДСВ си има мафията , той ще поеме добре тяхната роля. Както беше преди 8 години. И ще го сподели с ГЕРБ. Яд ме и за Мартин, че се оказа толкова дребен. Вечно хапещ комунистите, дето му пречат и никога не казал с какво е по – добър.
Бесен съм и на Зелените, за които възнамерявах да гласува на следващите избори. Че не се потрудиха. Че не се самопоканиха в телевизиите. Че не купиха гласове ако искате. Защото искам еко опозиция в парламента. Не, не съм вегетарианец, който пести водата и хартиите. Но не си хвърлям боклука извън кошчето заради тях преди време.
И защото на правителството не му пука поне малко за нещо различно от парите. Защото се строят 9 големи сметища в страната, които ще работят с години, но и 9-те са за изгаряне на боклуците. Преди две години сложиха цветни кофи, прибраха пари – да свикваме с разделното събираме. Добре свикнахме, сега искаме и шибани модерни сметопреработващи заводи, от които да излиза хартия, стъкло и метали, които да ползвам, вместо да сека вековни гори, които евентуално да заменя с малки дървенца, които след 100 години, да отсече друг. Не за друго, не съм краен, но искам Зелените да направят елементарните неща за българската екология.
Аз сека гори, да, аз давам подкупи, да, аз крия мафията, да, аз съм този който го прави. Защото гласувам за този, в който не вярвам, но има шанс да влезе, а не за този, който искам. НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИМ БЪЛГАРИЯ. АКО НЕ ДРУГО ПОНЕ С ГЛАСА СИ. Не да ми казват “е защо да не се наспя, вместо да ходя да гласувам за маскари?”
Бесен съм на себе си, на другите, на политиците, на бизнесмените. Яд ме е на тая народопсихология, която накара хората да избягат от България. Яд ме е, че вече ги няма чистите хора, които да постъпват правилно. Яд ме е че те са само хиперболизирани образи в книгите, които вече не четем. ю
ЩЕ СЕ ХВАНА И ЩЕ ВЪЗОБНОВЯ HORATA.EU , ЗА ДА ЗНАМ, ЧЕ СЪМ ОПИТАЛ ДА ПРОМЕНЯ НЕЩО. А АКО НЕ СЕ ПОЛУЧИ ОТНОВО, ЩЕ ВИНЯ САМО СЕБЕ СИ, ЗАЩОТО ЩЕ ЗНАМ, ЧЕ СЪМ МОЖЕЛ ДА НАПРАВЯ ПОВЕЧЕ!
Оставям статията в натюр- без редакция.
Още коментари: http://e-vestnik.bg/6357
Здравей, Мартине
| 19.01.2009 | Posted by ssk under Мнение, Сатира |
Това е статия-обръщение към Мартин Димитров, настоящ лидер на СДС и към опозицията като цяло.
Мартине, зарадвах се когато видях, че млад човек с блог поема руля на СДС. Зарадвах се, че това е човек, чийто блог следя, без да вземам под внимание политическата му кариера. Зарадвах се, че излиза едно ново лице пред българската политика. Поне така те виждам.
Мартине, знаеш ли за момент дръпнах настрана всичкият негативизъм, който беше съсредоточен в бившата, управляваща партия, известна с некадърни (да не кажа и умишлено некадърни) приватизации и чисти форми на корупция. Забравих ги, защото партията ви имаше достатъчно време да отстъпи място и на няколко не управляващи в този период лица. А пък то дори на 21 Декември миналата година и стана лидер. Поздрави за което, едва на 31 години.
Мартине, забелязах, че си роден на 13 Април, което те прави Овен, като мен (аз съм на 12 Април). Познавам немалко овни и отличителните ни черти са колкото и добри толкова и лоши. Интелигентни хора, шефове, но често тръгваме напред с рогата.
Мартине, ако не беше това последното характерно за зодията качество нямаше да пиша тази статия, но за 29 дни две твоi конкретни постъпки ме накараха да се колебая относно личността ти, която току виж да ме беше накарала на първия си вот да гласувам за вашата партия.
Мартине, едната случка беше когато в парламента се обсъждаше кризата с газа, ти зададе своите въпроси към нашия “всенародно обичан” премиер и макар той да говореше неверни неща, макар ти да беше прав (от моя гледна точка), не смятам че имаше право да крещиш откъм залата и да го прекъсваш.
Защото Мартине, аз смятам, че този недостатък на повечето български политици, трябва да е нещо изчезващо. Културата и възпитанието трябва да бъдат показвани винаги, особено, когато говорим за място като народното събрание и особено, когато всеки в държавата може да гледа!
Другото, което ми направи лошо впечатление, Мартине, е днес когато обърнах внимание колко много са статиите напоследък в блога ти, в които критикуваш управляващите. Негативизмът е нещо, което не подкрепям и смятам, че ако кажеш “Ето как аз бих постъпил”, вместо “Колко грешно постъпи…” би получил повече уважение, или ако щеш повече гласове. Показвай защо си, а не защо другите не са! А и ние управляващите си ги знаем какви са “маскари” и без да го подчертаваш, а тези които не смятат така, едва ли те слушат/четат.
Та така, Мартине, неслучайно още в началото уточних, че статията е и към цялата опозиция в страната, проблемите са всеобщи. Просто ми се иска от теб да излезе различен политик.
Г-н Димитров, готов съм да поднеса извиненията си, ако по някакъв начин се чувствате обиден от горе-написаното, или от факта, че се обръщам към Вас в ед.ч. Извинението ми от друга страна не би означавало, че не стоя зад написаното.
Сто години по – късно ;(
| 14.08.2008 | Posted by ssk under Мнение |
Преди 100 години National Geographic публикува статия озаглавена “България – страна на селяните”, в която неподписаният автор прехвалва бързото и устойчиво развитие на доскоро поробената ни страна. Там се споменава каква роля има образованието за просперитета на нацията и как по този фактор задминаваме съседките си. Статията може да прочетете в онлайн изданието на NG, а причината да я потърся след като веднъж съм я чел на хартиен носител беше новината, че до 15 Септември общият брой на закритите училища ще бъде 350.
От закритите до този момент 271 училища на борсата отиват 5 хиляда български будители. Данни за децата, които трябва да сменят училището си няма. Няма данни и колко от тези деца ще пътуват всяка сутрин до съседното село или близкия град. Признавам, има места където транспортът е осигурен, но има и такива, където родителите трябва да плащат все по – повишаващите се цени на транспортните билети. Друг вариант е и децата да пораснат преждевременно отделяйки се на квартира, която също струва все по – скъпо. Нима ще дойде момент, когато ще е невъзможно на дете да завърши иначе задължителното начално образование?
А и проблемите далеч не са само тези, надигащото се гражданско общество отдавна негодува за заличаването на стотици селища и за прекалената урбанизация на българското население. Нима този проблем би имал решение, като се закрият толкова много училища, защото повярвайте ми, голяма част от тези 350 училища са в селските райони. Кое населено място би оцеляло без образование, без работа, та дори и без обещаните помощи за фермерите?!?
Е как искате една държава да просперира, когато решението на един проблем е създаването на друг? Да не би подобни пагубни действия да са просто акт на отмъщение от страна на управляващите срещу учителската гилдия, която ги направи за посмешище? Сега можем само да очакваме подобни отговори срещу своеволните еколози, таксиджии, фермери и всеки, който се опита да прояви гражданският си дълг и да иска своето, без да му се налага да си го взема сам мамейки държавата. Яд ме е, защото колкото и да дипломатничат това правителство и колкото да се опитват да оправдаят действията си затварянето на училище не е решението!
А преди 100 години:
Днес на практика всички млади българи могат да четат и пишат. Докато през 1879 г. дори 20 процента от градското мъжко население не можеше да чете и пише, днес вече 92 процента от живеещото в градовете мъжко население между 10 и 30 години е грамотно; същото се отнася и за 74 процента от жените. В селата 68 процента от мъжете и 18 процента от жените могат да четат и пишат. Това е резултат, с който нито една страна – нито от съседните на България, нито от тези по на запад – – не може да се похвали. През 1906 г. в страната имаше 4584 начални училища с 8785 учители и 400 216 ученици. Почти десет процента от населението получава основно образование.
Всичко това е постигнато за 29 години, страхувам се че, нашите управници за същото време може да ни върнат до нивото на образование тогава.
И все пак, ако се върнем още 200 години назад, ще си припомним трите най – важни единици в българското село – кмета, попа и даскала. Освен най – важни са били и най – заможни, докато в днешно време учители стават, само такива, които не могат да станат други.
И помнете драги българи, все още има надежда 40% от училищата да оцелеят по предвиждания на синдикатите.
За ГЕРБ, за изборите и за една малка подробност.
| 30.10.2007 | Posted by ssk under Мнение |
Вчера гледах по БНТ пресконференцията на ГЕРБ след изборите. Ще започна коментара с това, че не съм привърженик на ГЕРБ, нито на Бойко Борисов, макар че в момента те са единствената алтернатива на несигурния електорат. Много хора ги сравняват с партия, от която вече сме си патили – НДСВ, дори и да е спорно дали са направили много лошо на България, аз вземам гласовете им на последните няколко избори и от там си вадя изводи, дали народа ги харесва… Та докога лидерски партии ще печелят изборите? Но не, ГЕРБ , ще кажете, не зависи от лидера си. Та нали новият кмет на София каза, че тази партия не е той и че тя ще продължи да съществува години след него самият. Е че то е така, той даже Борисов не и е лидер, нищо че на гореспомената пресконференция Борисов беше в центъра на масата, а лидерът Цветан Цветанов продума едва на няколко (more…)
Recent Comments